— Последвай ме в замъка — предложи Арин.
Джон кимна на спътниците си, които насочиха конете към Северната ливада. След това последва Арин към Сикерн. Подвижната порта беше вдигната и те се озоваха само след малко в двора, където предадоха конете на своя братовчед Брендън.
Голямата зала беше пуста. В края на масата беше сложена кана с бира. Измъчван от жажда след продължителното препускане, Джон си наля една халба.
— Е, какво имаш да ми казваш? — попита го припряно Арин.
— Новините са добри. Андрю де Морей ще ни подкрепи въпреки че Едуард държи като заложници много от роднините му.
— Вече знаехме, че е бунтовник, на когото може да се разчита.
— Но не знаехме, че е спечелил за нашата кауза голям брой енергични мъже, опитни рицари, майстори на военното изкуство.
— А Едуард?
— Той отплува за Франция, но неговите бойци маршируват към Шотландия. Изглежда вярват, че в решителна битка могат да ни победят веднъж завинаги. Само че Уолъс и Морей вече се обединяват, окуражени от нашия успех. — Виж… — Джон нарисува с показалец на масата няколкото селища, където се бяха водили боеве. — Тук ние превзехме Перт. Тогава яздех редом с Уолъс. А тук, в Дънотар, обърнахме в бягство многобройна английска армия. След това стигнахме до Абърсдийн… Най-сетне ние се върнахме в Селкърк, но Де Морей продължи да напада. Елджин Форес, Нейърн, Лохиндъб — всички тези крепости паднаха. В Абърсдийн прекъснахме корабоплаването. Бог ми е свидетел Арин, шансовете ни са добри. Но трябва да действаме по-бързо. След няколко дена трябва да си при Уолъс, той тъкмо избира позиции за следващата голяма битка. Погледни — оттук настъпва английският пълководец Кресингам, а Уолъс напредва по фланга ето тук. Кресингам е, изглежда, толкова уверен в превъзходството си, че е изпратил отряда на Пърси някъде на запад.
— Чух, че в Дънотар Уолъс е бил безмилостен.
— Да, защото не може да забрави пламтящата плевня в Ире. В нея загинаха близо триста и шейсет шотландци, надошли доверчиво за „съвещание“. Знаеш колко бързо запалват огън англичаните.
Арин кимна, измъчван от хиляди болезнени спомени. Англичаните заслужаваха зловеща мъст. Не го променяше и аргументът че шотландците удариха първи, докато Джон Бейлиъл още беше крал и беше навлязъл в Нординглънд. Два дена по-късно английската войска прекоси границата и извърши ужасните си злодеяния в Бъруик.
— Джон, ако искаме да победим англичаните, трябва да прекратим враждите в нашите редове. Едуард беше зает във Франция, затова нашите рицари най-сетне се решиха да се надигнат срещу Англия. Но после се изпокараха малко преди сражението и отказаха да се бият.
— Е да, това се случваше достатъчно често. Кланът Брус най-често се колебае като тръстика на вятъра, защото тези хора вярват, че при победа на Шотландия, ще застанем като един зад Джон Бейлиъл. Дори да не го коронясаме за крал, мястото му ще заеме друг член на семейство Комон. Кланът Брус иска на всяка цена да види младия Робърт на трона и това е за тях по-важно от честта на Шотландия. За щастие заразителният пример на Уолъс привлече толкова много мъже. Даже в Ървин, където нашите благородници само се караха и дори искаха да сключат мир с Едуард, Уолъс нападна един английски обоз, изби хората и се измъкна е богата плячка, от която имахме огромна нужда. Не, сега вече няма да отстъпваме! С обединени сили Де Морей и Уолъс ще победят. Ти също трябва да се присъединиш към тях братовчеде, умолявам те!
— Разбира се, че ще се сражавам редом с тях, Джон, и ти го знаеш.
— Добре. Но има още нещо.
— Какво?
— Кинси Дароу е разбрал, че си превзел Сикерн.
— И сега препуска насам?
— Близко е до ума — ухили се Джон. — Както чух, като разбрал, едва не получил удар. За малко да убие собствения си вестоносец. Разумни съветници са го вразумили и сега той чака подкрепление. По всяка вероятност лорд Харингфорд ще се присъедини с отряда си към него.
— Внушителна бойна сила.
— Да, но ще го пратят да подсили английската войска преследваща Уолъс. Този глупак Кресингам си въобразява, че щял да се бие само с „простолюдие“. Съобразява все пак, колко много въстаници са от това простолюдие, а кралят му е заповядал да смаже окончателно Шотландия.
— Коя е последната спирка на Дароу?
Джон наведе омърлушено глава.
— В дома на сър Тиг Макдоналд. Под предлог, че старецът бил предател, заповядал да го обесят пред очите на всичките му селяни, да го изкормят и кастрират. Изклали са и половината хората му, имението е разграбено, а дъщеря му изнасилена…
Няколко дълги секунди Арин стоя със затворени очи. Беше ценил високо сър Тиг — един безкомпромисен бунтар. Още една причина да мрази Дароу…