— Мое е отмъщението, казва всевишният, нали отче?
— Така е, сър Арин.
— Може би трябва да се хвърлим в краката на английския крал?
— О не, сър Арин — възрази усмихнат Кориган. — Аз никога не бих го сторил. Предпочитам да не се откажа от най-тежкия си грях — гордостта.
Арин кимна замислено.
— Когато напусна Сикерн, дамата ще си остане цяла и невредима, кълна ви се.
— Това не е достатъчно.
— Какво искате от мен?
— Да я отведете със себе си.
— На бойното поле? Не, отче, ще е лудост. Дали ще победим или не, знае само бог, а той знае също, колко предана е тя на Едуард и на Дароу.
— Сър Арин…
— Нямам какво повече да ви кажа, отче. Лека нощ.
Когато се върна в стаята на кулата, Арин свари едва мъждукащ огън. Кира не лежеше, както бе очаквал, върху мечата кожа пред камината. И креслото беше празно. Беше останал с впечатлението, че са постигнали споразумение, макар и неизречено. Объркан и ядосан, той се питаше какво ли е измислила пък сега. Влезе на пръсти в стаята, заключи след себе си вратата и се взря в тъмното. Видя я на леглото, под кожените завивки. Пулсът му тутакси се учести, усети как го обзема лудо желание.
Не, няма да издаде какво става в нея. Докато той се събличаше, Кира се преструваше на заспала. Развеселен, той седна на крайчеца на леглото и дръпна завивките встрани. Тя му обърна гръб — красив, гладък гръб, който просветваше, златен на гаснещия огън. С нарастващо желание Арин виждаше едно примамливо извито бедро, вдишваше сладкия женски аромат на Кира.
Колко жестоко измъчва тя неговите сетива… Той погали бавно с показалец рамото й, попита подигравателно:
— Как мислиш, лейди, ако баща ти беше жив, щеше ли да пожертва драговолно меча си, за да брани твоята чест?
За негова изненада, тя се извърна мълниеносно, в ръката си държеше меч, който опря в гърлото му. В смарагдовозелените очи светеше неприкрито тържество. Арин се вцепени и се наруга. Можеше да умре не за слава и свободен живот, а само защото е глупак.
Острието се заби малко по-дълбоко в неговата плът. Посрещна гневно погледа й.
— Стани! — заповяда тя. Той нямаше избор и се покори, а тя също стана от леглото. — Това оръжие не можа да откраднеш!
Все още с острото оръжие опряно в шията му, попита:
— Твоят меч ли е, Кира? Значи излъга. Моите хора не са ти взели оръжието, след като ти го загуби в честен двубой.
— Честен двубой ли? Тъкмо ти ли ще ми говориш за честни двубои?
— Щом искаш да ме убиеш, направи го. Защото, ако мечът ти се озове в моите ръце, горчиво ще съжаляваш за този час.
— Да те убия? Толкова бързо? О не, ще е прекалено милостиво. — Острието се плъзна по гърдите му, по корема, още по-надолу. Докосването на стоманата му се стори почти като нежна милувка. — Предателите ги обесват, а когато са вече полумъртви, ги изкормят, кастрират и разкъсват.
— Не съм предател. Никога не съм се клел във вярност на английския крал. Да, зная, твоят народ изпитва удоволствие да убива враговете си и да ги осакатява. Ще се усетиш ли щастлива, ако ми отредиш толкова ужасна смърт? Или следваш примера на Кинси Дароу?
— В никакъв случай! Искам само да преговарям с теб. Моята свобода срещу твоя живот.
Пламенната страст в гласа й го обърка. Тя стоеше гола пред него, прекрасна на червеникавата светлина на пламъците и толкова горда… В този миг тя леко се олюля. Едва доловим признак на слабост, но той му бе достатъчен.
Хвана решително острието, усети режещата болка в пръстите. На Кира й секна дъхът и тя положи всички усилия, за да задържи оръжието. Но той обгърна със свободната си ръка толкова здраво китката й, че тя трябваше да отпусне пръсти. Той й изтръгна без усилие меча и го захвърли в един ъгъл.
После сграбчи Кира за косата и я привлече към себе си.
— Внимавай! Ако се опиташ да го повториш, ще трябва веднага да ме убиеш! — Блъсна я, бесен, встрани, отиде до камината и клекна пред нея, за да огледа на слабата светлина раната си. — Ела тук! Тя не помръдна и той изтича до нея и я повлече за косите към огъня. Хвърли я грубо върху мечата кожа. — Трябва да превържеш раните ми.
— Аз, аз имам един мехлем — изпелтечи тя.
— Навярно отрова.
— Повярвай, не исках да ти причиня болка.
— За съжаление кастрирането не става съвсем без болка лейди.
— Но аз исках само да преговарям с теб и мечът трябваше да ми осигури известно превъзходство.
Той я изгледа втренчено. Тя наистина беше държала меч в ръката, но не го беше използвала. Защото беше жена — неспособна да убива хладнокръвно… Или той просто я беше спрял навреме?
— Донеси мехлема.
Тя преглътна конвулсивно и стана.
— Може би раните трябва да се зашият.