Андрю де Морей не беше израснал толкова висок. Но притежаваше не по-малко изявена индивидуалност. Пък и беше постигнал може би дори повече от Уолъс, защото името му беше широко известно дори тук долу, на юг. Тъй като произхождаше от богато, семейство, имаше какво да загуби, и не малко. Въпреки това беше готов да заложи всичко, за да освободи Шотландия от игото на английския крал.
Много мъже се бяха озовали на призива на предводителя на бунтовниците. Въпреки че аристократите не постигнаха съгласие в Ървин, те трябваше да признаят заслугите на Уолъс и на Де Морей, както и успехите на рицари като Арин, превзел не една английска позиция. Затова мнозина аристократи бяха готови да участват в битка, която имаше вероятност да спечелят.
На някои от тях можеше да се има доверие, на други не. Уолъс и Де Морей се срещнаха с Арин на една поляна в Селкъркската гора и му обясниха, че може би едва на бойното поле ще да стане ясно, кой е достоен за доверие.
— Чух, че разполагаш е много бойци — подхвана Уолъс сложил крак на едно повалено дърво. — Също и че си ги обучавал как да воюват с английската кавалерия.
Тази вечер само Арин и неговите спътници разговаряха с двамата предводители. Джон беше уредил срещата, за да се осведоми братовчед му за намеренията на Уолъс и Де Морей и да ги увери в своята лоялност. От аристократите и техните рицари не можеха да очакват същото. Дори да обещаваха да се бият за Шотландия, сигурно щяха да се отметнат, ако се усъмнят в победата.
Бяха насядали край малък огън, запален насред поляната — Уолъс, Де Морей, Арин, Джон и Рейгуър. В гората наоколо ги пазеше многобройна стража. Уолъс и Де Морей се срещаха за пръв път — Арин беше сигурен, че го е уредил епископ Уишърт.
Духовникът, непоклатим стар шотландец, бе насочил събитията, без да се съобразява с това какво можеха да си помислят главите на църквите или някои крале. Понеже смяташе Уолъс и де Морей за най-успешните бунтовници, събра двамата толкова различни мъже.
Де Морей носеше хубави дрехи и ризница на благородник. Уолъс си оставаше недодялан, беден рицар, чийто отряд беше въоръжен по-зле от хората на Арин. При победите си над англичаните Уолъс можеше да се снабди с достатъчно оръжие и брони. Но той знаеше, че стратегии с мълниеносни удари имат неведнъж много по-голямо значение от мечове и ризници.
— Да, Уилям, — потвърди Арин — формирахме отреди въоръжени с пики, щитове, мечове и бойни брадви. Моите хора свикнаха да вземат оръжието на падналите врагове, да се сражават с английската кавалерия и да се пазят от уелските стрелци с лъкове. Сред тях има рицари, селяни и рибари, един астролог, един готвач, един учител по латински, търговци, каменоделци, златари. Досега те живееха и работеха в Хоук’с Керн. Но, както може би вече знаете, от него не остана много.
— Да, да — потвърди с горчивина Уолъс. При походите които предприемаше, за да отмъсти на англичаните, не проявяваше особена деликатност. Но ужасните жестокости, извършени от неприятеля, го отвращаваха и разпалваха гнева му. Английските войници твърде често бесеха, обезглавяваха и разкъсваха невъоръжени, безпомощни шотландци. Като Арин, и той беше загубил любимата жена. Дължеше го на английския лорд Хизълриг. След като се бе опитало безуспешно да накара Марион да издаде скривалището на Уолъс, копелето й беше премазало главата.
— Значи от Хоук’с Керн не е останало нищо? — попита Уолъс.
— Само земята и развалините. Като му дойде времето, ще възстановя всичко.
— Да, когато Шотландия ще принадлежи отново на шотландците. — Уолъс посегна към мехура е бира, който двамата си деляха. — За вашия клан, приятели и за вашата вярност!
Джон хвърли бърз поглед на Арин и сви рамене.
— Понеже кланът ни е много голям, не мога да гарантирам за всички негови членове. Повечето от роднините ни произхождат от околностите на Стърлинг, но някои живеят и по Западните острови. Други са станали зетьове из планините. Както навярно си спомняш Уилям, баща ми не изпитваше особен възторг от нашата борба.
Уолъс удари приятелски Джон по рамото. Беше толкова як че ухиленият Джон за малко не падна от дънера, на който седеше.
— Вярно, твоят баща осигуряваше мира. Така ни печелеше време. Той е стар човек, а в тази война трябва да се бият младите. Той е подписал клетва за вярност на Едуард, но ние не сме.
— Някои членове на нашия клан подкрепят претенциите за трона на клана Комин — намеси се Арин. — Други смятат, че короната трябва да носи Брус.
— Преди това искам да разбера кой ще се бие за нашата свобода.
— Ние двамата, Уилям — увери го Джон. — Ти го знаеш.
— Да, разбира се.