— Както научих току-що, сър Ричард де Ланди е минал на страната на англичаните — каза Арин.
— Вярно е — потвърди Андрю де Морей. — Изглежда наистина едва на бойното поле ще знаем кой е на наша страна и кой не.
Впечатлен, Арин гледаше прочутия бунтовник — привлекателен мъж с дълбок глас, силни ръце и пронизващ поглед.
Де Морей си беше спечелил слава преди всичко с тактическите си умения. Побеждаваше отново и отново англичаните, като ги нападаше, а после изчезваше. Знаеше на кой терен е най-добре да се води бой, как се подмамват кавалерийските отреди в блата, как стрелци с лък се оказват безопасни в гора и най-важното — как да нанасяш на врага тежки щети, като отстъпваш навреме, за да избегнеш ответния удар. С тази тактика беше превзел вече не една крепост.
Уолъс се наведе с въздишка напред.
— За съжаление младият Брус се интересува повече от короната, отколкото от Шотландия. Но бог ми е свидетел — той ще има време да се увери че Едуард няма да отстъпи никому това кралство.
— Тъй или иначе, ние сме готови да се бием — натърти Андрю. — И сме разгневени както никога досега.
Арин му хвърли изпитателен поглед. Знаеше за какво намеква — тактиката на английския крал. След смъртта на Александър преди повече от десет години, Едуард беше правил стъпка след стъпка, отначало много внимателно, за да завладее Шотландия. Може би най-голямата грешка на шотландците беше, че при споровете на претендентите за престола, помолиха за препоръка. Регентският съвет прецени това решение като добро и правилно и така беше предотвратена гражданската война. Шотландците се видяха, разбира се, предадени по най-долен начин, когато Едуард се почувства в правото си, след запитването, да поиска от тях клетва за вярност.
През 1291 година той покани голям брой шотландски и английски аристократи за среща на границата. Шотландците дойдоха с очакването да бъдат проведени разговори, а не да започне война. За срещата, на която Едуард поиска те да го признаят за върховен владетел на Шотландия, те се бяха отправили без войници и без оръжие. Помолиха да им се даде време да размислят. Отначало им дадоха двайсет и четири часа, после три седмици. Но и когато те минаха, още не бяха готови да се обявят против Едуард. Знаеха с какви сили би разполагал той много скоро в пограничните земи. Те самите не можеха да съберат за три седмици боеспособна войска. Нямаше да успеят най-вече водачите, дошли от високите планини на север.
Като се почне от 13 юли 1291 година, прословутата, придобила толкова лоша слава, клетва за вярност, трябваше да бъде положена за две седмици. Който се появеше на определеното място, но все още се колебаеше дали да подпише документа, биваше арестуван и пуснат едва след като и неговото име се появеше в списъка на заклелите се. Който се беше извинил че не ще може да дойде, биваше след време призоваван повторно. Рицарите, пренебрегнали заповедта на Едуард, бяха заплашени със строги наказания.
Тъй като се натъкнаха на ожесточена съпротива, англичаните решиха, че в Шотландия имат право да убиват, да изнасилват и да плячкосват — все в името на крал Едуард.
През 1292 година Джон Бейлиъл бе коронясан в Скон за крал на Шотландия. През 1295-та той се поколеба, дали да предостави на Едуард бойци за войната му с Франция, а през 1296-та се видя принуден да пълзи в прахта в нозете на английския крал.
Само за няколко години Едуард зароби страната. Отначало объркани, раздирани от противоречията между многото партии разбити жестоко при Бъруик и Дънбар, шотландците започнаха най-сетне да се надигат срещу Едуард. В душата на народа се бореха страх, гняв и гордост.
Цял народ се оставя само за кратко на потисниците. Сега през лятото на 1297-ма, обявените извън закона бунтари предприемаха смели нападения срещу гигантската английска военна машина.
— Кълна се, че сме готови и ще се бием — продължи решително Андрю де Морей. — Засега ще наблюдаваме англичаните не по-малко внимателно отколкото те нас. От известно време ги нападаме често и крадем запасите им. Но сега ни предстои голяма и решителна битка. Вече избрахме позициите. Ще ви обадим кога и къде да се присъедините към нас. Вашите хора са добре обучени и затова ще трябва да отблъснат първия щурм на английската кавалерия и да се сражават на левия фланг. — Той начерта бързо линии върху пясъка до огъня. — Кресингам ще се опита, разбира се, да ни накара да отстъпим, убеден, че сме готови да водим мирни преговори. Ще се опита да сломи волята ни, да вземе заложници и да ни унижи. Но ние няма да искаме мир.
— Не, мир няма да има — изправи се Уолъс. Арин беше отново поразен от телесната мощ на този човек. Той, и неговият братовчед и хората им също станаха, стиснаха ръка на Уолъс и го погледнаха в очите. Това беше достатъчно — клетви или писмени договори бяха излишни.