След като се сбогува с Андрю де Морей, Арин се върна с Джей и Рейгуър при конете, за да препуснат обратно към Сикерн.
Джон тръгна редом с братовчед си.
— Помни, моля те, че в тази крепост не всички хора заслужават доверие — предупреди той и погали Пикт по ноздрите. — Докато Уолъс събира войска, англичаните не бива да се спъват в него.
— Кой ще знае къде именно ще ни чакат Уолъс и Де Морей? Моите хора…
— … се радват на абсолютното ми доверие.
— И кой…
— Пази се от лейди Кира, Арин. Нищо не й разказвай.
— Дори с воините си не споделям всички свои мисли и намерения. Защо ще говоря за тях с жена, дала на английския крал клетва за вечна вярност?
— Не ми се сърди, Арин. Моля те само да внимаваш. Тя е не само хубава, но и умна, а затова опасна. Обясни на хората си, че и те не бива да се изтърват. Ако тя разбере нещо — за позициите на Уолъс, за сражението — и ако ти избяга… Знаеш какво може да стане. Не се оставяй да те омагьоса и не забравяй коя е.
— Чак толкова не може да ме омагьоса никоя жена на този свят — каза натъртено Арин. — Или мислиш, че мога някога да забравя станалото в Хоук’с Керн?
— Този трябва да бъде бойният ни вик. Но пак те моля — не ми се сърди. Предупреждавам те само защото се възхищавам от дамата. Само че няма да се поколебая нито за миг да я убия ако ни предаде.
— Аз не съм чак толкова кръвожаден. Но бъди спокоен Джон, нито ще забравя, нито ще простя.
Рейгуър и Джей бяха изчакали търпеливо в края на поляната. Сега Арин препусна с коня към тях и всички потеглиха към Сикерн.
От крепостната стена Кира гледаше с копнеж реката под нея. Да, водата е ледена, разбира се. Но през лятото можеше да се понесе. Да рискува ли да се хвърли във вълните? А после?
Трябва да пресметне внимателно всяка своя стъпка. Не знаеше къде е отишъл Арин. Миналата заран, когато се събуди вече го нямаше в стаята. Отначало не се загрижи особено, защото денем той рядко търсеше нейната компания. В късния следобед отвори най-сетне вратата и Патрик, който пазеше пред нея, я покани да сподели вечерята си с мъжете в залата. Поколеба се преди да слезе по стълбата, защото се боеше, че Арин може да подкани бойците си да се позабавляват с нея. Но нали трябва да разбере какво се е случило.
Не разбра кой знае какво, само, че Арин е тръгнал заедно с Джон Греъм, Джей и Рейгуър и ще отсъства близо четиридесет и осем часа. Значи тя има достатъчно време да крои планове за бягство.
Както установи тази вечер, от страна на неговите рицари не я заплашва опасност. Сериозните млади мъже, все запалени бунтари, я посрещнаха много приятелски, въпреки злините, които англичаните им бяха причинили.
Патрик, посочен очевидно, докато го няма Арин, за неин пазач, седеше до нея и задоволяваше старателно нуждите й.
По време на вечерята един фокусник демонстрираше изкуството си, а странстващ певец изпя тъжна песен за крал Александър III, намерил смъртта си, докато отивал при младата си съпруга.
Чу до себе си Патрик тихичко да въздиша, погледна го и вдигна вежди. Когато той й се усмихна тъжно, на бузите му се появиха трапчинки.
— При цялото ми уважение, макар да е бил навярно добър и смел крал, през последната нощ от живота си е постъпил като глупак. Изглежда забеляза учудването на Кира, защото побърза да добави: — Попитайте и Арин, милейди! В онази бурна нощ, когато упорито са предупреждавали краля да не тръгва, Арин е яздел до него. По-късно е бил и сред мъжете, открили Александър на дъното на скалиста пропаст. Небето било червено като жарава и много хора твърдели, че това било предсказание за кръвта, която скоро щяла да се пролее.
Тя потрепери.
— Значи Арин е познавал много добре шотландския крал?
— О да, още като юноша е бил извикан в неговия дом. Александър го дал да се изучи и скоро го посветил в рицарско звание. Един ден кралят и един стар лорд от пограничните земи решили да сложат край на враждата си и да не насъскват отрядите си един срещу друг. Вместо това трябвало двама рицари да се срещнат в двубой. Арин се бил за Александър, победил и кралят го възнаградил. Може би е виждал в младежа сина, с когото бог не го благословил. Когато Арин спасил веднъж живота на краля, получил от него скъпоценен дар — великолепния си боен кон. Мечка нападнала Александър и Арин хладнокръвно убил опасното животно, въпреки че бил въоръжен само с малък нож. Той се възхищавал от краля. От него научил да поставя единството и свободата на Шотландия над всичко. — Патрик въздъхна с гримаса. — Както виждате, лейди, не можем толкова лесно да се закълнем във вярност на друг, най-малко на толкова кръвожадно чудовище като вашия Едуард!?