След кратко мълчание тя попита:
— Чувал ли сте разказите за вашия Уилям Уолъс? — Патрик присви очи. Тя разбра — явно рискуваше да навлезе в опасна област. Въпреки това искаше да обясни позицията си. — Той е завладял замъци и градове, убил е голям брой добри хора, дори епископи и свещеници, които са го молили за пощада.
— Навярно знаете защо…
— Да, Патрик, но трябва да разберете — за децата на англичаните от пограничните земи вашият герой е пратеник на сатаната. А Едуард… Неговата съпруга беше моя кръстница. В детството си прекарах много години при английския двор и за мен кралят беше изключителен човек, толкова внушителен в бронята си. На много хора, които го помолиха за милост, той пощади живота.
— Милейди, в Бъруик безброй жени и деца са молили за пощада.
Кира наведе тъжно глава. Да, клането в Бъруик ще опетни завинаги името на Едуард. И все пак, сега само той можеше да я спаси. Арин не искаше да го признае. Но той ще напусне Сикерн и ще й подари свободата. Само че тя не можеше да остане тук. За нищо на света нямаше да допусне Кинси Дароу да я вземе в плен. Затова трябваше да избяга…
Тази вечер за малко не заспа край масата. Опряна тромаво на рамото на Патрик, остави се той да я заведе в стаята на кулата.
Там я очакваше Ингрид, за да й помогне да се съблече. После потъна в дълбок сън без сънища, от който се събуди едва следващия следобед.
Дали Патрик не й е сипал приспивателно? Беше логично да го предположи. Сигурно е по-лесно да замаеш жена, която ти е враг, отколкото да трепериш цяла нощ, че тя може да извърши предателство.
Беше отишла замислена до крепостната стена. Сега се взираше в реката и размисляше как да избяга. За да избегне опасностите на войната между Англия и Шотландия, трябва да стигне в Лондон и там да помоли краля за помощ. Но той воюва сега във Франция и Кира виждаше пред себе си едно твърде несигурно бъдеще. Само едно беше несъмнено — на годеника си тя няма да се предаде. Най-вероятно беше той да я убие, веднага след като се ожени за нея. Ако се обърне към Пърси, Уерън или Кресингам — военачалниците на Едуард, те сигурно ще посрещнат е радост дъщерята на лорд Бонифейс, кръщелничка на покойната английска кралица и годеница на Кинси Дароу, но щяха да я предадат на нейния годеник.
Не, трябва да се отдалечи достатъчно, за да не може той да я стигне, и да избяга в Лондон… Или да поеме в противоположната посока… Само и само да се махне оттук…
— За какво сте се замислили, милейди? — Отец Кориган пристъпи към нея, висок и силен воин на християнската църква.
— За нищо, отче.
— Самоубийството е тежък грях.
— О, господи, пак ли? Никога не съм се опитвала да си сложа край на живота.
— По-добре не го правете.
— Кое?
— Ами боя се, че искате да скочите в реката и да побегнете.
Тя го изгледа с неприятно чувство. Отдавна подозираше че е на страната на бунтовниците.
— Ако остана в Сикерн какво ще стане е мен? Сър Арин скоро ще се върне.
— Ако скокът ви се окаже несполучлив, ще загинете.
— Което ще реши проблемите ми.
— Кира…
— Тъй че, ако мога да се измъкна невредима…
— … лорд Дароу ще ви намери.
Той дали мисли, че от страна на нейния годеник я заплашва по-голяма опасност, отколкото от този човек извън закона който я държи в плен? Опасна мисъл… Гордостта я накара да вирне брадичка.
— Така ще съм защитена поне от бунтовниците. Дароу ще ги избеси до един. — Тя рязко му обърна гръб. Тук никой нямаше да й дойде на помощ. Нейният изповедник беше човек извън закона, комендантът на дворцовата й стража беше преминал към врага, а наплашената й камериерка никога нямаше да разбере какво става в главите на тези мъже.
Ами варваринът, който превзе Сикерн? Той ще я желае само докато е в крепостта. Скоро ще участва в нови битки, ще превзема други крепостни стени и ще изнасилва други жени.
— Това ли искате, лейди Кира? Нима смятате, че това ще е справедливо наказание?
— Какво казахте? — обърна се тя, слисана, към отец Кориган.
— Наистина ли искате да видите шотландците обесени?
— Не, отче, аз никому не желая да умре.
Без дума повече тя избърза към вратата за източната кула Патрик стоеше пред нея. Беше забравила, разбира се, че я пази и наблюдава всяка нейна крачка. Беше ли подслушал разговора й с отец Кориган? Обзета от внезапен гняв, тя му тикна под носа среден пръст.
— Патрик, тази вечер няма да сляза в залата за вечеря. И няма да се оставя да ме замаете отново с приспивателни. Колко подъл начин да се обезвреди една пленничка!