Той я гледаше недоумяващо.
— Милейди, не съм ви давал никакви приспивателни.
Кира се обърна неуверено към отец Кориган, който я бе последвал и сега самодоволно се усмихваше.
— Жалък мошеник! — нападна го тя. — Вие сте ми го сторил!
— Милейди, разговаряте с божи човек! — възмути се Патрик.
Майкъл Кориган не отрече нищо и Кира го изгледа с безкрайно отвращение.
— Божи човек ли? Той е ирландски дявол!
— Все по-добър от англичанка-предателка, милейди — възрази духовникът и учтиво се поклони.
Кира не го удостои с отговор и изтича нагоре към стаята в кулата. Заразхожда се нервно напред-назад. Трябва да намери начин да избяга от крепостта преди Арин да се е върнал. Неговите войници може и да са много смели, но бдителни колкото своя предводител не са. Свещеникът ще я държи под око, за в случай, че наистина скочи в реката. Имаше ли и друга възможност? Не можеше ли просто да мине през портата?
Озърна се колебливо. Нещата на Арин бяха все още в стаята. На стола пред камината беше метнато палто, на един скрин лежеше току-що изпран и грижливо сгънат панталон. Откъм леглото до нея долиташе неговата миризма, чаршафите сякаш още пазеха топлината му… Не, сега не бива да мисли за това, иначе ще се разреве и ще се откаже. Дори пред себе си не желаеше да признае ужасната истина.
А тя беше, че отдавна е капитулирала, че го обича, по-лошо дори — той я привлича и тя нищо друго не си пожелава така страстно, както да лежи в обятията му. Колко унизителна ирония!… Дори само заради това трябва да се хвърли в реката — задето е толкова жалка глупачка. Всемогъщи боже, та тя копнее за звуците на неговия глас, за погледа му, за допира на неговите пръсти, за неговите устни. Само да знаеше колко успешно е било отмъщението му…
Затвори измъчено очи. Да, ще избяга. Преди да го види отново. Защото е мъжът, когото така би желала да види в Кинси — силен, справедлив и състрадателен, въпреки мъките, които са му причинили англичаните.
Ако стигне в Лондон и обясни на краля, че омъжи ли се за Кинси, няма да е сигурна за живота си, ще я даде ли той на друг воин, който се сражава и убива в негово име? О, господи кой път да избере? Вече не можеше да включва реката в плановете си защото отец Кориган ще държи крепостната стена под око. Ако той успее да й даде и втори път приспивателно… Остана да стои, замислена, до камината. Огън… Кинси бе оставил съпругата на Арин да изгори… Златисти, червени и синкави пламъците се издигаха високо, хвърляха сенки по стените.
Ще напусне ли желанието за мъст някога Арин? Или ще намира все нова и нова храна? Да, тя трябва да избяга от него…
Изведнъж я осени страхотна мисъл. Отец Кориган, ирландския демон! Отвори решително вратата. Патрик седеше на пода пред нея. Веднага скочи виновно.
— Милейди…
— Трябва да говоря с отеца — каза тя меко.
— Да, но… — подхвана той и смръщи колебливо чело.
— Моля те, Патрик! — Тя го хвана умоляващо за ръката. — Разбрах колко дълбоко съм го обидила, искам да се извиня.
— Представа нямам къде е…
— Да надникнем в параклиса. — Надяваше се, че няма да открият там отец Кориган… — После и в дома му. Помислете Патрик, моята безсмъртна душа може да е в опасност.
— Добре, милейди, да вървим.
Кира му подари лъчезарна, невинна усмивка.
Арин очакваше трескаво завръщането си в Сикерн. Придружаваха го само Джей и Рейгуър, затова сега можеше да препуска по-бързо, отколкото начело на целия отряд. Мисълта за предстоящата, може би решителна битка, го изпълваше с облекчение но и със загриженост. Не ще и дума, фактът, че Едуард воюва сега във Франция, дава на шотландците известни предимства. В отсъствието на краля управляваше неговият син, който също се казваше Едуард. Но нямаше с баща си нищо общо — беше неуверен младеж и можеше да се предположи, че в критични ситуации ще взема погрешни решения.
Все пак на английския крал служеха превъзходни военачалници, а войската, която предвождаха към Шотландия, наброяваше изглежда, близо сто хиляди души. В редовете й имаше великолепни кавалеристи, мъже, които владеят майсторски меча, а също и превъзходни стрелци с лък.
— Дали да не отдъхнем? — попита Джей, когато Селкъркската гора беше вече далеч зад тях. Сега наближаваха група дървета на висока скала, до която никой враг не можеше да се промъкне незабелязан. Бяха пренощували тук и преди да нападнат Сикерн. Знаеше, че приятелите му са уморени, но въпреки това се поколеба — бяха вече толкова близо до целта.
— Само един час, Арин — предложи Рейгуър.
— Добре.
Докато Джей и Рейгуър се спешиха и поведоха конете към близкия поток, Арин насочи бойния си жребец към върха на скалата. Да, оттам вече виждаше Сикерн и дори много повече. Лагерни огньове в горичка на изток. Два, три, четири… Дароу се е върнал.