Къщата на свещеника се намираше между външната и вътрешната стена. Последвана от Патрик, Кира влезе вътре. Естествено, не биваше да разбере, че тя се кани да претърси вещите на отеца. Те не бяха много, но в образцов ред.
На една маса мехур с вино беше сложен до поднос с пресни зеленчуци и картофи, и завит в ленена кърпа самун хляб. В бюфета бяха подредени скъпоценностите, които свещеникът бе донесъл от Божи гроб — арабско кафе, няколко монети, сребърна реликва, няколко шишенца от кафяво стъкло. В друго отделение Кира откри бинтове и съдове с билки, есенции, лекарства и етерични масла. В Сикерн отец Кориган беше не само свещенослужител, но и лекар, който се грижи за болните и ранените.
Тя си наля вино, прегледа шишенцата и откри най-сетне онова, което търсеше — екстракт от мак. Какво количество трябва да използва? Не искаше никого да убива. Какво е чела за действието на маковото семе? Сигурно няколко капки ще са достатъчни.
Тя подаде на Патрик чаша вино.
— Да ни мине времето докато чакаме отец Кориган.
— Благодаря, милейди, не съм жаден.
Тя побърза да сведе поглед, за да скрие разочарованието си.
— Тогава пийнете с мен, за да ми доставите удоволствие. Наздраве!
— За какво пием?
— За Шотландия!
Той вдигна чашата към устните си, а тя се престори с усмивка, че отпива от своята.
— Защо за Шотландия, милейди? — попита учудено Патрик.
— Защото майка ми беше шотландка, а Сикерн е в Шотландия.
Той се ухили, закани й се с пръст.
— Би трябвало да вдигнете тост за Шотландия на Едуард.
— Какво ще кажете да пием за мира?
— Чудесно предложение, но за съжаление безсмислено — въздъхна той и пресуши чашата си. Погледна го изчакващо и той отвърна на погледа й. Все още не се случваше нищо.
Изведнъж той залитна към нея и тя се опита да го задържи. Беше много силен и тежък като дъбов ствол. Успя, криво-ляво да го пусне да падне на пода. Патрик!
Дали не го уби? Не, той дишаше и дори я гледаше.
— Мир, — измърмори той. — Да, да пием за мира — каза той но после затвори очи.
— Съжалявам, Патрик — прошепна тя. — Поне ще спите добре.
Сега трябваше да побърза да се махне, преди свещеникът да се е върнал. Скочи и отвори вратата към малката спалня. Както се надяваше, намери едно от расата му и бяла ленена риза. Под дрехите му откри колан, украсен със странни знаци, а на него ножница с меч. Кира го опаса около кръста си. Откри и малък кинжал. Можеше да го скрие добре в тайния вътрешен джоб на роклята.
— Простете ми, отче, че взимам без разрешение вещите ви на заем — изсъска тя, хвърли поглед към разпятието, окачено над леглото и се прекръсти. — Но нали ми обяснихте, че господ помага на онези, които си помагат сами.
Преди да излезе от къщата, коленичи още веднъж до Патрик, за да разбере дали още е жив. За щастие той дишаше дълбоко и равномерно.
На прага спря за миг и се озърна. Не трябва повече да се бави. Дори да не почнат да търсят нея, ще забележат отсъствието на Патрик.
Междувременно отдавна беше паднал мрак. Занаятчиите и търговците приключваха работа и се завръщаха в колибите си до външната крепостна стена на Сикерн.
Тя дръпна качулката над очите, изскочи от къщата и влезе в долепената до нея малка конюшня, в която стоеше кобилата на свещеника. Веднага намери юздата, но не и седлото.
И без това нямаше време да оседлава кобилката. Сложи й само юздата, яхна я и излезе от конюшнята. В двора се присъедини към няколко каменоделци, запътени към домовете си извън стените на крепостта. Те помислиха Кира за свещеника.
— Добър вечер, отче! — извика един от мъжете и тя му махна с ръка.
— Отивате да благословите новороденото, нали, отче? — осведоми се друг. — Колко жалко, че баща му загина в битката за крепостта.
Кира кимна и много се надяваше да не й зададат въпроси на които не може да отговори.
— Лоши времена, нали отче? — въздъхна трети. Сега от свещеника ирландец се очакваше отговор.
— Да, синко — измърмори тя дрезгаво и се прекръсти. — Бог да ви благослови. — После пришпори кобилата и се понесе към портата.
— Хайде, омитайте се всички! — заповяда един от стражите. — След малко заключваме подвижната решетка за през нощта!
Щом мина през портата, Кира се наведе ниско над шията на кобилката и благодари на небето. Най-сетне е свободна… Но защо ли сякаш камък й беше легнал на сърцето?
Вече съвсем по тъмно Арин и приятелите му спряха пред портата на Сикерн. По всяка вероятност Дароу щеше да атакува крепостта чак на разсъмване. Арин поздрави високо стражата и тя вдигна подвижната решетка. Във вътрешния двор предадоха конете на младия Брендън, след което Арин предупреди стражите да държат под око гората, в която явно гъмжеше от англичани. Вдигнаха от леглата и другите бойци, стрелците с лък бяха пратени на крепостните стени. Когато нападателите се приближат, върху тях трябва да се излее врящо олио. По протежение на външната стена горяха малки огньове. От тях стрелците с лък щяха да палят стрелите си, та олиото да пламне и така да отблъснат нападателите.