Докато отрядът на Арин се готвеше за боя, никой не забеля за отсъствието на Патрик. Наистина, младежът трябваше да пази лейди Кира, но неочакваното раздвижване навярно отдавна го е привлякло в двора.
Арин остави Рейгуър да обяснява на мъжете в залата отбранителната тактика, и побърза да изкачи стълбата към кулата. Пред вратата нямаше стража, стаята беше празна. Обзет от лошо предчувствие, извика камериерката. Уплашена и задъхана, тя каза, че господарката й е отишла с Патрик при отец Кориган когото искала след някакво скарване да помоли за прошка.
Да моли за прошка? Не беше в стила на Кира. Освен това Арин не знаеше дали може да има доверие на свещеника. Тъй или иначе духовникът беше служил в Сикерн и когато негов господар е бил Дароу. Бутна нетърпеливо Ингрид встрани и изтича по стълбата долу. В залата видя Кориган — той слушаше Рейгуър с интерес не по-малък от този на бойците.
— Къде е Кира, отче?
Смайването на свещеника изглеждаше искрено.
— Не е ли в стаята в кулата?
— Да беше така, нямаше да ви питам. Ингрид току-що ми каза, че Кира се скарала с вас и тръгнала към дома ви, да ви моли за прошка.
— Кой, Кира? — По гласа на свещеника пролича, че и на него това му се е сторило толкова невероятно, колкото и на Арин.
— Вярно е — намеси се Тайлър Милър. — Малко преди да се стъмни ги видях да отиват с Патрик към дома ви, отче.
— Но аз не си бях вкъщи. Излязох от замъка, за да кръстя едно новородено. После се върнах тук, в залата.
Без дума повече Арин излезе тичешком от крепостта, последван отблизо от Джей и отец Кориган. Когато отвори рязко вратата на дома на свещеника, видя Патрик да лежи до стената. Обзе го луд гняв. По дяволите, убила е младежа… Не, не, той диша.
Кориган профуча покрай Арин, наведе се над Патрик и тихо изруга — необичайни думи в устата на един божи човек.
— Какво му е сторила? — прошепна Арин със затаен дъх.
— Дала му е опиум.
— Какво?
— Приспивателно от Божи гроб…
— Зная какво е. Но как, по дяволите, се е докопала до него?
— В моя шкаф има шишенце с опиум — отвърна неуверено свещеникът. — След вашето заминаване тя кроеше планове за бягство и снощи аз й сложих приспивателно във виното.
— А тя се е сетила как е станало, така ли? Затова ли се скара с вас?
— Не затова, а защото исках да й попреча да избяга — отвърна Кориган и каза самата истина.
Арин излезе сърдит дома му, все така последван от приятеля си и от свещеника.
— Кога е избягала?
— Не е било отдавна. От скарването ни са минали едва няколко часа.
— Мислиш ли, че е видяла лагерните огньове, Арин? — попита Джей. — Ако е така, разбрала е, че Дароу е някъде наблизо.
Арин го изгледа сърдито.
— Но как е успяла да излезе от замъка? — измърмори отец Кориган.
Млада жена бързаше към тях, понесла дърва за огньовете на крепостната стена.
— Сър Арин. — Тя се изчерви и се поклони. — Слава богу, че пак сте тук, отче! Имаме нужда от вас в тези трудни времена. Но колко бързо се върнахте!…
Тя млъкна ужасена, защото Арин я сграбчи за раменете.
— Кога отецът напусна крепостта?
— Малко преди чуем вика ви пред външната порта, сър. Тогава заключиха подвижната решетка.
— Благодаря, момиче. — Арин впи гневно поглед в ирландеца. На слепоочието му пулсираше издута жила. — Чухте ли, отче? Дамата е минала безпрепятствено през портата, предрешена като свещеник и по всяка вероятност яхнала вашия кон. А сега ще ни благослови победоносно — нас, клетите глупци. Джей, прати Брендън в конюшнята, да ми доведе Пикт, веднага! И кажи на Рейгуър да чака до последния миг моето завръщане. Но появили се първата дневна светлина на хоризонта, да заповяда да заключат отново всички порти и преди опасността да е отминала да не ги отключват.
— Бъди благоразумен, Арин, не хуквай подире й… — подхвана Джей.
— Той няма да го стори — прекъсна го Кориган.
— Напротив — възрази Арин. — Там, вънка, се е разположила английска войска. Сега не мога да се лиша тук, в Сикерн, от нито един човек. Всички мои хора трябва да подготвят отбраната на крепостта. Не бой се, враговете няма да ме видят.