— Сър Ричард! — извика тя.
— Какво има? — Той охлаби неволни желязната си хватка.
— Конят ви е изчезнал! Чудесният ви жребец! Трябва да го хванем! — Тя се отскубна мълниеносно, хукна по пътя и подплаши едрия боен кон, който се беше отдалечил само на няколко крачки. Престори се, че преследва коня и затича между дърветата.
— Лейди Кира! — извика гневно сър Ричард.
Расото й остана да виси по тръни и клони. Без да обръща внимание на гъсталака, който й скубеше косата, тя продължи да тича. На една полянка спря да си поеме дъх. Беше спечелила сериозна преднина. Но нямаше кон. За разлика от кавалеристите на Кинси. Все още задъхана, се заослушва напрегнато. Притисната към един ствол, дълги минути чуваше само учестените удари на сърцето си. После чу да се приближават кънтящи гласове, както и тропот на копита.
Когато един ездач профуча край нея, тя се скри бързо зад дървото. На полянката се появи и втори. Не го познаваше. Но върху наметалото, което носеше над ризницата, ярко се открояваше гербът на Кинси. Мъжът слезе пъргаво от седлото и забърза към нея — чужд човек с груби черти на лицето и студени очи. Дали сър Ричард го е пратил в тази посока със заръка на всяка цена да я залови.
Ако я предаде на сър Ричард, няма да живее достатъчно дълго, за да види отново своя годеник. Отстъпи уплашено назад.
— Ще си играем ли, милейди? — попита той и се засмя. — Или искате отново да избягате? Имам на разположение цяла нощ за да ви уловя. Но ако поставите търпението ми на сериозно изпитание, ще има да се разкайвате и ще изтърпите мъчения, може би по страшни от онези в ръцете на варварите!
Тя извади решително меча на свещеника — за неин ужас много тежко оръжие. А мъжът срещу нея беше в пълно бойно снаряжение.
— Какво щастие, че ви срещам тук сам сама! — подигра се той.
— Не се приближавайте! — предупреди го тя.
— О, милейди, наистина ви бива да дразните сетивата на един мъж!
— Жалък глупак! Кинси ще ви убие!
— Съмнявам се. Вашата дума срещу моята — на кого, мислите, ще повярва? След като станахте курвата на онзи мръсен варварин? Хвърлете меча, лейди. Ако мога да го предотвратя, не искам кръвта ви да изтече в тази тъмна гора.
Уверен в победата си, той се приближи още повече. Когато тя вдигна меча си, той се разсмя, но тя удари с мълниеносна бързина. Усмивката му веднага угасна.
Мъжът успя в последния миг да извади кинжала и с мъка да отблъсне удара на меча. Разбра, че има насреща си опитна фехтувачка. Нападна яростно. Тя го улучи няколко пъти, но стоманеното острие отскачаше отново и отново от ризницата му. Кира не носеше броня, нямаше и щит, затова не биваше да допусне той да я улучи. Търсеше слабите му места — под мишниците, шията, коленете, под късата ризница. Ако улучи поне едно от тези слаби места…
Мечът на противника за малко не я прониза в гърдите. Тя отскочи, хвана се здраво за един ствол, скри се зад него. Но рицарят я последва. Тя хвана оръжието си с две ръце и се нахвърли върху него.
Мъжът отскочи твърде късно и тя улучи левия му крак — ефектна атака, с която му преряза може би някоя жила и го превърна в инвалид. Той изкрещя яростно.
Щом разбра, че той не може да я последва, Кира веднага хукна. Но ето че още един конник препусна откъм поляната и я видя. Съвсем близо до нея, той скочи от седлото и й препречи пътя. Озова се уловена между двамата мъже.
— Внимавай! — извика първият. — Тази дива котка за малко не ме прати на оня свят. Убий я!
— Не, трябва да я заведем жива на Кинси…
— Той позволи, в случай на нужда, и да я убием. Хвани я най-сетне! — изруга сърдито раненият. — Побързай! Трябва ми помощ, че ще ми изтече кръвта!
Кира местеше поглед от единия към другия рицар. За голямо съжаление раненият се надигна и закуцука към нея. Трябваше все пак да се защити от здравия воин. Надяваше се да успее, преди другият да стигне до нея. Опитваше се да държи и двамата под око. Първият й враг кървеше и залиташе, но въпреки това се приближаваше решително към нея. Съсредоточи се все пак върху втория.
— Разкарай ми се от пътя, Кира! — Към поляната вече тичаше, с гръб към нея, и трети рицар. Но тя позна широките рамене, гарвановочерната коса и гласа. Беше Арин.
Той скочи с изваден меч към ранения, които вдигна своя да се защити. Силен удар го изби от ръката му, втори го просна на земята.
Кира стоеше като вцепенена. Арин я блъсна встрани и нападна втория си противник.
— Проклет варварин! — изрева мъжът. Парираше ловко атаките на Арин, но беше принуден да отстъпва все по-назад и по-назад. В ушите на Кира кънтеше звън на стомана, удар след удар. Най-сетне мъжът бе улучен на слабото място между шлема и металната яка. Той се хвана за шията, повърна и се строполи.