В сините очи на Арин тя прочете нескрит гняв и строго предупреждение. Той стоеше задъхан пред нея и я гледаше втренчено.
— Значи си препуснала към гората, за да пресрещнеш Кинси, така ли?
— Какво? — попита тя смаяна.
— Кинси, великолепния, благородния лорд, за когото си сгодена! Колко добре си замислила бягството. Знаеше ли, че ще го намериш тук, в гората? Искаше да му разкажеш с подробности за мъжете, превзели Сикерн, нали така? Та да нападнат крепостта, докато ме няма?
Знаеше в какво ще я обвини, но въпреки това го гледаше недоумяващо.
— Не, глупако! Аз…
— Затваряй си устата!
— Не може ли да отговоря на въпросите ти?
— Глупави въпроси, защото отдавна зная отговорите.
— Нали видя, че се бия с хората на Дароу…
— Да, изглежда, и те са решили, че си предателка. Впрочем намерих и човека, комуто си дала приспивателно, за да избягаш.
— Чуй ме…
Изведнъж той я дръпна, изправи я на крака и я притисна към себе си.
— Тихо!
Слисана, тя смръщи чело. След малко чу тропота на копита и се вцепени, а после въздъхна с облекчение. Отец Кориган препускаше с кобилката си към брега на потока, повел за юздата бойния жребец на Арин.
Арин му кимна благодарно, вдигна Кира на седлото на Пикт и го яхна зад нея.
— В крепостта ли се връщаме? — попита свещеникът.
— За съжаление не ни остава нищо друго — отговори Арин и пришпори жребеца. С главоломно темпо, поне така й се струваше на Кира, препуснаха по горския път. Листата я шибаха в лицето, земята се тресеше под копитата. Арин притискаше със силна ръка гърба й към гърдите си и тя трябваше да се наведе ниско над шията на Пикт.
Най-сетне стигнаха подножието на хълма, на който се издигаше замъкът. Заедно с въздуха, който галеше лицето й, тя вдишваше миризмата на коженото седло и на конска пот. Изведнъж чу странно свиркане и видя стрели, които се забиваха в крепостната стена.
— Господи! — прошепна Кира.
— Приятелски поздрав от твоя любим — отбеляза сухо Арин. — За бога, дръж си главата наведена!
Значи с основание се е опасявала от гнева на Кинси — за него животът й вече нямаше никаква стойност.
— Давай, Пикт! — извика Арин на бойния си кон и животното ускори темпото. Малко преди да ги обсипе нов дъжд от стрели, те препуснаха през портата на външния вал. В двора Арин дръпна толкова рязко юздите на коня, че той се изправи на задни крака и Кира бе притисната почти болезнено към мускулестите гърди на неговия господар. После животното застана отново на четирите си крака и Арин се спеши. Англичаните идваха и той заповяда на хората си да се готвят за отбрана, пригответе се за отбрана.
После вдигна Кира от седлото. Тя застана разтреперана до Пикт и отвърна на ледения поглед на Арин.
— Та, казваш, че не си и подозирала за появата на Дароу в гората и не си видял лагерните огньове?
— Не, представа нямах.
— Било е, значи, чиста случайност, че замая Патрик с опиум и отлетя право в обятията на възлюбения!
— Защо не ме чуеш, глупако? Неговите хора ме нападнаха с мечове и се опитаха да ме убият, нали ги видя…
— О не, те не искаха да те убият.
— Много грешиш. Толкова ли си сляп? Сър Ричард Игън е действал въпреки заповедите на Кинси — каквито и да са били — тези рицари искаха да посегнат на живота ми. Очевидно сър Ричард им е възложил да ме ликвидират.
— Искали са да се позабавляват с теб, преди да те предадат на господаря. Още повече, че и без това вече не си девствена…
Напълно отчаяна, тя вдигна ръка да го удари, но той я хвана за китката. В очите му видя див пламък, който я уплаши повече от друг път. Изглежда нищо не можеше да разколебае увереността му, че е хукнала да търси Кинси със съвсем определена цел. Всъщност защо не? Нали никога не е заявявала, че иска да развали годежа.
Независимо от това, дали го искаше или не, но тази нощ Арин й бе спасил живота. Защо го направи? Само за да я държи далеч от Кинси?
Той вдигна презрително вежди.
— Лейди, способна си да поставиш на голямо изпитание дори търпението на светец. Внимавай. Както е тръгнало, ще ме подлудиш.
Преди тя да успее да отговори, Джей дотича откъм вътрешния двор.
— Слава богу, Арин, значи си я намерил! — Не спомена нищо за бягството. — Портите са затворени, бойците са готови, стрелците с лък са на крепостните стени.
— Заповядай им да стрелят. Англичаните са се разположили в края на гората. Щом стрелите им стигат до тези стени, би трябвало нашите да улучват пък тях.
— Да, Арин, и…
— След малко ще се кача лично на крепостната стена и ще дам на хората по-нататъшни указания. Отец Кориган!