Стрелците на Кинси също изпратиха хвърчаща жарава към крепостните стени, но имаха по-малки шансове. Едва всяка десета стрела улучваше целта. На стената и в двора хората на Арин непрекъснато гасяха малките пожари, запалени от противниковите стрели. Няколко дървени каруци пламнаха, но пожарът бързо бе потушен.
Неколцина англичани се закатериха по стълбите, опрени на стените. Войниците на Арин ги отблъснаха една по една.
В подножието на външната стена труповете ставаха все повече. Як мъж опря стълба в подвижната решетка, явно решил да се пожертва. Беше готов да даде живота си, за да стигне до лоста и вдигне решетката. Арин хвана стълбата и я отблъсна от стената.
Мъжът падна, надал пронизителен вик. След смъртоносното падане на този човек останалите нападатели побягнаха. Край, каза си Арин. Поне засега…
За да прикрият отстъплението си, някои англичани изстреляха пламтящи стрели.
— В прикритията! — извика Арин и видя как една стрела прониква през тясната амбразура в стаята на кулата. Само секунди по-късно видя и отблясъците на лумнали пламъци. — Боже милостиви… — извика той и премина тичешком крепостната стена.
Кира се втренчи неразбиращо в килима на стената, който така бързо пламна. Изтича до тоалетната масичка, грабна каната, но в нея имаше съвсем малко вода, недостатъчно, за да угаси пожара. Скоро ще пламнат и кожените одеяла на леглото, вторият килим на съседната стена…
Тя се озърна, обзета от панически ужас, но наблизо нямаше кой да отмести резето… Всички мъже се сражаваха, бранеха замъка от англичаните…
Ще изгори жива…
Изведнъж вратата рязко се отвори. Кира се обърна и видя Арин да се втурва към нея.
— Другия килим! — извика той.
Тя веднага разбра мисълта му и му помогна да смъкне втория килим и да покрие с него първия, вече обхванат от високи пламъци. Кухненската прислуга внесе в стаята кофи с вода. С помощта на голям брой войници Арин успя да угаси огъня навреме.
— Благодаря ви, приятели! — извика той.
Вече спокоен, Рейгуър застана до него.
— Май че се справихме — въздъхна той и се обърна към момчетата от кухнята. — Свършихте добра работа. Избършете водата и изхвърлете овъглените килими. Пушекът скоро ще се разсее.
— Рейгуър, виж дали някой не е бил ранен — помоли го Арин. — Освен това ще откриеш може би сред враговете, паднали край външната стена, и неколцина оживели.
— Слушам.
— И внимавай! Щом отворим портата, англичаните могат да ни атакуват още веднъж.
— Не се тревожи, ще внимаваме. Но мисля, че тази нощ копелетата вече няма да се появят.
Още докато Рейгуър и бойците излизаха от стаята, момчетата от кухнята се заловиха да бършат пода. Кира избягваше погледа на Арин. Едва сега осъзна, че шумът от битката е стихнал.
— Хората на Кинси отказаха ли се да атакуват?
Той я изгледа безстрастно.
— Да, подвиха си доста бързо опашките. Изглежда съпротивата ни беше по-силна, отколкото са очаквали.
— Сър?
— Да? — обърна се Арин към момчето, което го бе заприказвало.
— Оправихме всичко, сър. Останаха само саждите по стените. Да почнем ли да ги стържем?
— Не сега. Свободни сте.
— Да, сър.
Кира изчака последното момче да затвори вратата зад себе си, после попита:
— Как се озова толкова бързо тук?
— Видях как горяща стрела влетя през амбразурата.
Тя наведе смутено глава. Когато неговият дом е горял, той е дошъл прекалено късно, за да спаси жена си.
— Дължа ти живота си.
— Заповядах на свещеника да те заключи. Трябваше да предотвратя лошите последствия.
Кира вдигна плахо глава. Не допусна тя да умре, а за нея в тази изпълнена със събития нощ това беше най-важното.
— Не зная какво да ти кажа, за да ми повярваш, Арин… — изпелтечи тя. — Наистина не избягах, за да предупредя Кинси, или да му съобщя, че отсъстваш и отрядът ти, изглежда, може да бъде нападнат.
— Истината ли казваш?
— Когато ме намери, аз се биех с двама англичани. Малко преди това пътя ми пресече сър Ричард Игън, заместникът на Дароу.
— Да, чувал съм за него. Продължавай.
— Той ме недолюбва.
— О! И значи не ти повярва?
— Да ми повярва? За какво?
— Каквото и да си му разказала.
— Нищо не съм му разказвала. Просто хукнах да бягам а той побесня от яд. Навярно е заповядал на хората си да ме заловят и, ако трябва, да ме убият.
— След което ти проумя, че твоите скъпоценни англичани не са благородните, безукорни рицари, за които си ги смятала?