— По дяволите! Та аз не исках да имам нищо общо с тях.
— Но избяга от крепостта. Защо, след като не си искала да отидеш при Кинси, а той да те спаси от безбожните варвари?
Кира си пое дълбоко дъх и поклати глава.
— Не, не исках да избягам при Кинси. Но нали не мога и да остана тук, след като си отидеш… Как не го проумяваш!
— Моите бойци никога не биха ти причинили зло, пък и аз още не съм напуснал крепостта.
— Не, нямаше те само два дена, за да се срещнеш с Уолъс.
— Точно така. Следователно знаела си, че той е наблизо — важно сведение, което си искала може би да предадеш на Дароу.
— Не! Нищо не съм му казала!
Той все още не й вярваше. Живяла е години наред при английския двор, възхищава се от Едуард и е сгодена за Кинси.
Тя прочете недоверието в погледа му и сви гневно юмруци.
— Колко си глупав! — изсъска тя. В очите й блестяха сълзи. — И слепец би го видял. Защо не попиташ своя нов другар по оръжие, отец Кориган. Презирам Кинси, мразя го и се отвращавам от него. Малко преди да дойдеш в Сикерн, молех всевишния на колене да ми спести брака с Кинси. Помисли — на какво стана свидетел днес? Мислиш ли, че онези мъже щяха да вдигнат мечове срещу мен, ако не знаеха, че Кинси ще им прости моята смърт?
Той се приближи бавно към нея. Тя го гледаше отчаяна в загадъчните сини очи.
— Как не разбираш? — прошепна тя. — Кинси не беше мой избор. След смъртта на баща ми Едуард ме принуди да приема този годеж.
Скръстил ръце на гърди, Арин смръщи чело.
— Въпреки това продължаваш да си му вярна и предана, надхитряваш врага, приспиваш го с опиум, излагаш живота си на опасност, за да избягаш?
— Какво друго можех да сторя? Скоро ще почне голямата битка. Ако ти си отидеш, не мога да остана тук. Какво съм аз? Пионка между двата фронта.
— И чудесна плячка за Кинси, красива, богата, млада годеница. Той сигурно те обича. Чувах, че бил луд по теб.
— Вече не, нали видях…
— Какво?
Лицето му. Арин присви очи.
— Значи си го срещнала?
— Само за малко, след като се бих с двамата англичани и вече тичах през гората. Гледаше ме с неописуема омраза и разбрах какво мисли, — че съм го предала на шотландците. В този миг ми стана съвсем ясно.
— Какво?
— Че желае смъртта ми.
Той вдигна скептично вежди.
— Повярвай ми най-сетне! — едва не изплака тя, безкрайно нещастна. — Аз мразя Кинси! Никога не бих предала теб или твоите хора на това чудовище. Кълна се във всевишния — това е самата истина!
Лицето му не промени израза си. Прокара бавно пръст по бузата й.
— Лицето ти е цялото в сажди, а роклята ти е скъсана.
— С такава рокля е много трудно да се биеш с меч. А когато човек за малко да изгори, естествено е да е целият в сажди.
— Права си — съгласи се той. Излезе без дума повече от стаята и заключи след себе си вратата. Тя се ослуша напрегнато. Този път не сложи резето.
Усети, че коленете й се подгъват, завлече се до леглото и седна. Миг по-късно някой почука на вратата и тя отново скочи.
— Кой е?
Ингрид влезе колебливо, но после се втурна към Кира и я прегърна.
— О, милейди, жива сте и не сте ранена! Пък безбожникът мисли, че сте го продали на лорд Кинси! Тази нощ отблъснаха англичаните, но те ще се върнат…
— Всичко е наред, Ингрид, само съм много уморена…
— Нищо чудно! — отсече ядосано камериерката. — За съжаление ще трябва да останете будна още известно време, защото онзи бунтар ви е поръчал баня. Прекалено често се къпете, милейди. Така отмивате всичката мазнина, необходима на кожата, пък и се отваряте за дявола. А той само това чака!
— С къпането човек едва ли призовава дявола.
— Мислите, че не? Когато плувате през река, е повече от сигурно. Това е нехристиянска постъпка… — Камериерката се прекръсти уплашено, а Кира й подари бледа усмивка, която тутакси угасна.
Да, разбира се, баня. Арин ще се върне скоро тук и тя не бива да мирише на пушек. Сигурно мрази тази миризма. Изведнъж потрепери и усети болезнен копнеж по него, по неговото докосване, та макар и да беше наивно от нейна страна да се надява той да й прости.
— Една баня ще ми дойде добре Ингрид.
— Както обичате, милейди. А, ето ги и момчетата, хем и без туй са капнали — нали трябваше да гасят пожар посред нощ. — Ингрид отстъпи встрани и посочи на слугите къде да сложат ваната. После приготви ленени кърпи, сапун и четки Дойдоха и няколко слугини, донесоха чисти чаршафи и нови кожени завивки. След като слугите напълниха ваната с гореща вода, Ингрид ги изпъди и помогна на Кира да свали расото на отец Кориган. Оглеждаше с укор разкъсаната пола на господарката си. Май щеше да е по-добре нейната господарка да не смърди чак толкова силно на пушек.