— Точно така, Ингрид — знаеш ли как е постъпил Кинси със съпругата на Арин?
Момичето наведе смутено глава.
— Да, чух… слухове.
— За съжаление са верни.
— И Уолъс, предводителят на тези хора извън закона, също е жесток. Знам го.
— Нищо не може да се сравни с мъките, изтърпени от шотландците.
— Но нали вие ще се омъжите за лорд Кинси, милейди. — Ингрид отвори широко големите си сини очи. — А този бунтовник дори няма титла.
— Ингрид, благородническата титла не прави човека почтен.
— Но той никога няма да се ожени за вас — избухна изведнъж Ингрид. — Преди вие бяхте дъщерята на вашия баща, а сега сте…
— Курвата на мъж извън закона — допълни Кира.
— О, милейди! — завайка се камериерката.
— Няма нищо, Ингрид. Докато не се противопоставяме на тези хора, те няма да ни сторят нищо лошо и ще можем да си запазим живота.
— Добре, милейди — Ингрид се накара да се усмихне насила. — Позволете да ви измия косата… — И помогна на господарката си да се съблече.
Кира се отпусна разтреперана в топлата вода, облегна се назад и затвори очи. Какъв безкраен ден, каква безкрайна нощ…
— Горката ми господарка — измърмори камериерката. — Ще ви изплакна косата с розова вода, ще я втрия в кожата, това ще поуталожи мъката ви.
— Да, Ингрид.
След малко Кира усети нежни пръсти да докосват главата й — чудесен, чувствен масаж… Не, не бяха ръцете на Ингрид. Преглътна конвулсивно и видя Арин коленичил до ваната. Камериерката беше изчезнала толкова безшумно! Той вече беше свалил бронята и навярно се беше изкъпал другаде, за да премахне следите от битката и огъня.
Той й сапуниса косата, после я изплакна с розова вода. Тя се отдаде с удоволствие на нежните докосвания. Въпреки това… нервите й бяха изопнати, вибриращи горещи вълни заличаваха умората, но и приятното отпускане.
— Е, готово — Арин изстиска водата от косата й, уви главата й с кърпа и се залови да мие тялото й.
Ръцете му се плъзгаха възбуждащо по кожата й. Най-сетне той я вдигна от ваната, сложи я да стъпи на една меча кожа и я уви в голяма хавлия.
— Не бягай никога вече от мен! — заповяда той и я привлече страстно към себе си. — Обещах да ти върна свободата. Щом опасността премине, ще сдържа думата си.
— Да — прошепна тя и облиза устните си с език. — Вече няма да бягам. Вярваш ли ми?
— Толкава важно ли е за теб?
— О, да!
Той я притисна още по-силно към гърдите си и хавлията се плъзна от раменете й. Пламенна целувка й затвори устата, а той продължи да гали нежно тялото й.
— Възможно ли е да означавам нещо за теб?
Какво иска — да ме предизвика? — запита се тя, и отговори предпазливо:
— Вече не те смятам за жесток, презрян варварин.
Въпреки усмивката, в очите му се появи хладина.
— А ти? Ти може и да не си лъжлива вещица, готова да ни предаде?
— О, все още не ми вярваш! — оплака се тя.
— Да си спестим нови спорове — засмя се тихо той. — Да идем ли в леглото?
Ако му откаже? Не тази нощ. Помнеше твърде добре отвратителното докосване на сър Игън, презрителните му думи, спомни си как я погледна Кинси, щом си даде сметка колко й е омразен.
Тази нощ искаше да бъде утешавана и прегръщана — от Арин.
— Казах ти истината, за Кинси и мен. Но не мисли, че съм искала така да измоля прошката ти. Не я търся. Би трябвало по-скоро ти да ме молиш за прошка.
— Нямам подобно намерение. Защо аз да те моля за прошка — заради онова, което ми доставя толкова неописуеми радости?
Бузите й пламнаха от нахлулата кръв.
— Вярваш ли, че не исках да те предам?
Известно време той я гледаше мълчаливо, но погледът му си остана загадъчен.
— Може би. Ти не успя да разпръснеш известни съмнения. Бог да ми е на помощ, Кира, но се надявам, че няма да се окажа сляп глупак, ако ти повярвам.
— Безсмислено ли ще е да те умолявам да ми повярваш?
— Сега аз съм при теб и ти при мен. В този миг само това е от значение.
— Да, аз съм при теб, въпреки че се съмняваш в мен.
— Но аз те желая и това е достатъчно.
Аз също те желая, помисли си тя отчаяно. Твърде пламенно при това. Все пак не се извърна, а тръгна към леглото. Той я последва и тя усети устните му на рамената си и ръката му да се плъзга по бедрото й.
Пъхна се разтреперана в леглото. Това мое влечение е лъжливо, каза си тя. Не, не — та то ставаше все по-силно… Чаршафите бяха приятно хладни и чисти, кожите я стопляха и Арин се изтегна до нея. Колко хубаво галеше и как умееше да възбуди една жена! Тя искаше да бъде възбудена и погалена, да го слуша да шепне нежни думи, да го чувства целия — и голата му плът, и пулса му, да вдишва познатия мирис. Толкова много желания имаше. Тази нощ без съмнение изпитваше огромно желание да бъде обичана и ухажвана. Кинси също я бе желал, но само в стремежа си да я пороби, да пречупи волята й.