— Какво има?
— Застанал си на самия край на пропастта.
— Боиш се да не съм си загубил ума? — Кинси поклати със смях глава. — Наистина си чудесен приятел! Но няма от какво да се боиш.
— Втренчил си се в замъка отсреща и си ужасно ядосан, защото дамата ти се изплъзна. Повярвай ми, стоиш твърде близо до пропастта. Спомни си, моля те, че Шотландия е в това отчайващо положение, защото един крал е полетял от скала в пропастта.
— Е да де, глупав крал, който нямал търпение да прегърне младата си съпруга. Не бой се, Ричард, няма да рискувам живота си за една жена, нито ще те лиша по този начин от заслужена награда.
— Ако запазиш хладнокръвие, Едуард ще награди богато и двама ни.
— Дръж си езика зад зъбите — предупреди го Кинси — и не забравяй, че съм твой началник.
— Зная и съм загрижен за теб. Обсебен си от тази жена. Какво мислиш, как ли ще те накаже Едуард, като разбере, че си рискувал живота на хората си, за да се биеш за нещо предварително изгубено.
— Още не съм загубил Кира.
— Все още ли би се оженил за нея?
— Бракът ни трябва да продължи поне докато титлата и богатството на Кира не станат мои по закон.
— А после?
— Аз съм ревнив мъж, тласнат от ужасните събития на ръба на лудостта.
— Не подценявай благоволението на краля, на което се радва Кира. Неговата съпруга обожаваше момиченцето.
— А ти не подценявай омразата на Едуард към жена, която го е предала на шотландците. На мен тя вече изневери! — избоботи Кинси. — Но аз ще си я върна. Ричард, да беше зърнал само как ме гледа! Сякаш съм заповядал на хората си да я убият. Странно, защото не бях го направил, исках само да я доведат при мен.
— Твоите хора я смятат за вещица. Освен това се е бранила ожесточено и за малко да бъде ранена.
— Но от теб избяга невредима, нали?
Ричард си спомни ядосано колко лесно го надхитри Кира.
— Не исках да й причиня болка. Но твоите хора знаеха колко силно те е уязвила и че те е предала. Може да я е заплашил някой умиращ, някой от победените от Греъм бойци, и тя затова да те е изгледала с укор.
— Ами, тя винаги ме е презирала.
— Всички нас. Може би си мисли, че ние сме варварите.
— Ние сме бойци на Едуард.
— Кинси, както и да си решил да я накажеш, тя си го заслужава. Но да внимаваме. Мислиш ли, че кралят би се поколебал да те окове във вериги, ако загубиш важно сражение само защото си обсебен от тази жена?
— Достатъчно често съм побеждавал бунтовниците.
— Досега сме надвивали само слаби противници. Сега ни предстои трудна война. Недопустимо е да изложиш втори път тази нощ, живота на хората си на смъртна опасност. Имай търпение и ще се насладиш на отмъщението. Що се отнася до Кира, стига да пожелаеш, тя ще стане жертва на нещастен случай или ще понесе заслужено наказание.
— Да, всичко трябва да е легално — Кинси погледна отново към кулата отсреща, просветваща сред нощните сенки. Там неговият враг спи с нея. Отблясъците от огъня потапят голото й тяло в златна светлина… Неволно измъчваше сетивата си, като си представяше нежната усмивка, която тя никога не му бе подарявала. Търпение… Времето на отмъщението е близко. — Утре ще препуснем към отряда на Уерън. Ричард, ако победя тези мъже извън закона…
— Никакво ако. Разбира се, че ще ги победиш.
— След триумфа… Напомни ми, че за тях не бива да има великодушна смърт. Греъм е презрян бунтовник, Кира е вещица и коварна предателка. Следователно трябва да умре като предателка. И…
— И какво още, Кинси?
— И двамата трябва да изгорят, да усетят пламъците на ада, а вятърът да развее пепелта им по четирите посоки на света!
Атмосферата в Сикерн беше напрегната. Кинси Дароу може да се беше отказал засега от обсадата на крепостта, но щеше да се върне. Арин и хора му го знаеха.
Двама от защитниците бяха ранени, но от загуби не можеха да се оплачат. Край външната стена се бяха натрупали петдесетина трупа на хора е отличителните цветове на Дароу. Доброволно пожертвани бойци — цена, прекалена висока дори за един луд малко преди решаваща битка.
Погребаха всички като християни.
Кира отиде още веднъж на погребение, този път стоеше до Арин и слушаше как отец Кориган произнася със спокоен глас обичайните думи. Но долавяше вътрешната му тревога. Не, той положително не е обикновен служител на църквата, нито дори свещеник, когото реформаторите са проклели. Не живееше с жена и, доколкото знаеше, не беше създал копелета, не беше нито пияница, нито развратник. Но притежаваше смелост и меч с който умееше да си служи.
Тя не удостои покойниците дори с поглед. Бяха хора на Кинси, потеглили е него на война и обучени от него.