Повечето от тях бяха негови земляци от Съфък. Други бяха събрани от тежко въоръжените кралски рицари от всички краища на страната. Кинси ги бе свикнал да са безмилостни в боя да грабят, да убиват, да изнасилват.
Какво ли щеше да стане с нея, ако бяха превзели замъка? Какво ли щеше да им позволи Кинси да вършат?
Тази вечер тя седеше на масата до Арин, от лявата й страна беше седнал Джей, Рейгуър седеше вдясно от своя командир. Както винаги по време на лятната жътва, бяха сложили изобилна вечеря.
Затвореше ли очи, Кира веднага си представяше, че отново е заживяла в мирен свят. Както преди Едуард да покаже истинското си лице.
— Замислена сте, милейди — забеляза Джей, който я беше наблюдавал. — Навярно си спомняте добрите стари времена?
Тя вдигна усмихнато чашата си.
— За времената, когато баща ми беше жив. Тук всички го уважаваха и обичаха. На празниците в Сикерн канехме и много от селяните, смеехме се и танцувахме, а той обичаше свирнята на гайдите, старите и новите мелодии…
— Да, зная, милейди. Познавах баща ви, той беше добър човек. — Тя го погледна слисана, а той добави: — Гостувах преди много години в Сикерн, заедно с Арин. Моят баща беше арендатор на неговия баща и на Александър, господаря на Хоук’с Керн. Когато Арин постъпи на служба при краля, аз го придружих. Прекосихме страната надлъж и нашир. Един ден дойдохме с бащата на Арин и тук.
— Не си спомням.
— Тогава бяхте в Лондон, милейди, при двора.
— Е да… — измърмори тя и се втренчи в чашата с вино.
— Там сте научили с какво се занимава обикновено една жена — например да върти меч.
Тя се изчерви и се наведе към него.
— Едуард ми разреши. Той е в много отношения добър човек и аз го обичах. Повярвайте ми, Джей — продължи тя вече по-неуверено: — Толкова съжалявам за случилото се със съпругата на Арин. Вие познавахте ли я?
— Да, беше моя братовчедка.
— О… значи и вие сте преживял болезнена загуба и… — гласът й секна.
— Вас не обвинявам в нищо, милейди. А престъплението скоро ще бъде изкупено.
Щом този човек не я упреква в нищо, защо приятелят му я обвинява за случилата се трагедия? Хвърли бърз поглед към Арин и видя с огромно притеснение, че той я гледа изпитателно. Все още ли не й вярва? Веднага се обърна отново към Джей:
— Докато растях, аз се възхищавах от английския крал. Може би… е грешка да се борите с него. Когато реши да помилва някого, той може да е много великодушен и състрадателен. Много рицари са се бунтували срещу него и той на мнозина от тях е прощавал и то неведнъж.
— Но ако не прости, хората умират от жестока смърт. Не прояви ли състрадание, убиват дори малки деца.
— Така е и Бъруик е опетнил завинаги името му — съгласи се тя.
— Освен това ви е поверил на Дароу.
— Как е могъл да го стори? — намеси се сега и Арин. Той се наведе напред, опря лакът на масата и я погледна изпитателно в очите. — Защо са те сгодили за това чудовище? Въпреки че кралят уж те обичал?
— Както толкова много негови поданици аз съм само пионка в неговата игра.
— Да, но защо е избрал за теб тъкмо Дароу?
— След смъртта на кралицата Едуард се промени. Взе да преследва целенасочено и безскрупулно интересите си. Дароу и аз живеехме в Лондон, при двора. Щом ме видял, той помолил краля за ръката ми. Малко по-късно баща ми почина. Едуард реши съдбата ми и после…
— После какво, милейди? — попита Джей.
Кира отпи глътка вино.
— После Едуард заяви, че ако Дароу се прояви като безкомпромисен борец срещу шотландците и достоен за моята крепост, той трябва да бъде възнаграден. — Усети потиснато как Арин се дръпна от нея.
— Да, но вие още не сте женени — натърти Джей. — Вярно, хората приказват, че сте се застъпвали страстно за краля и сте вдъхновявали Дароу за победите му…
— За неговите жестокости — намеси се и Арин.
— Досега успявах да отлагам сватбата — възрази Кира. — Заявих на краля, че ми трябва време, за да оплача баща си и да измоля от всемогъщия подкрепата му в моя брак. Заплашвах Дароу с отмъщението на Едуард, ако пренебрегне желанието ми да застана невинна пред олтара.
Кира се засмя. Но Арин изобщо не се забавляваше. Стана рязко от масата, избърза към вратата, грабна наметалото си окачено на стената.
Защо се ядосва? — питаше се учудена Кира. Защото говорехме за Кинси?
Странно, но когато Арин излезе, тя се усети самотна и изоставена. Беше я предупредил, че не бива да го обича твърде много.
Защото щеше може би да умре.
Не…
Не затова, а защото все още тъгува за съпругата си и нероденото си дете. И защото тя току-що му напомни, че не е жената, на която принадлежи неговото сърце, а тази крепост е само едно от многото му завоевания. Нищо повече.