— Братята ми щяха да се държат съвсем различно, ако не беше нахлул в къщата им и не беше започнал да се караш. Много ми се иска да знам как би реагирало семейството ти, ако аз се бях проявила толкова недостойно.
— Със сигурност биха те натупали здравата и биха те замъкнали до бесилката в Тайбърн Хил.
— Надали, но нямаше да ме засилят с любезности. В най-добрия случай ще помислят, че си полудял, щом си ме довел тук.
Джеймс потисна смеха си и застана зад нея.
— Напротив, моя най-скъпа. Можеш да говориш или да вършиш, каквото си искаш, но ще забележиш, че това няма да промени отношението им. С радост ще ти кажат добре дошла.
— Защо?
— Защото чрез мен ти си станала член на семейство Малори.
— И какво му е особеното?
— Скоро ще го узнаеш, но се налага да побързаш с обличането. Да ти помогна ли малко? — попита с похотлива усмивка Джеймс и я обгърна с две ръце.
Джорджина го изблъска, за да не стигне до гърдите й.
— Стой по-далеч от мен. Ще се оправя и без твоята помощ. Чии са тези рокли? На Рослин ли?
— Така щеше да бъде най-просто. Не, в момента тя е малко по-едричка от теб. Изпратих човек при Рийгън, за щастие тя има точно твоите размери.
Джорджина се обърна и стисна ръце в юмруци.
— Рийган? Ах, да, това беше онази, която те е нарекла „познавач на жените“ вместо безсрамен женкар!
— Ти нищо ли не забравяш? — попита унило Джеймс, но Джорджина не усети тъгата в гласа му.
— Досега смятах, че Рийгън е един от приятелите ти. — Внезапно тя заби пръст в гърдите му и остро попита: — Е, коя е тя? Някоя от бившите ти любовници може би? Ако наистина си се осмелил да ми донесеш дрехите на бившата си метреса, Джеймс Малори, тежко ти и горко!
Буйният му смях я накара да млъкне.
— Сърцето ми се къса, че трябва да прекъсна прекрасната сцена на ревност, скъпа моя, но Рийгън е любимата ми племенница.
Джорджина беше силно изненадана и едва промърмори:
— Племенница ли?
— Ще има да се превива от смях, като узнае какво си казала.
— За Бога, да не си посмял да й кажеш! — стъписа се окончателно Джорджина. — Макар че предположението не е толкова дръзко при пропаднала личност като теб.
— Решително отхвърлям подобно обвинение — отговори сухо Джеймс. — Между донжуана и пропадналия субект има огромна разлика, скъпа моя. А предположението ти беше наистина дръзко, защото години наред не съм издържал любовница.
— Как нарече лъжата на Джереми, за да я изкараш безобидна? Приказка, нали?
— Смешно е, Джордж, но е истина. Винаги съм обичал разнообразието. Освен това любовниците само ме нервират с изискванията си. Разбира се, присъстващите се изключват.
— Ако си мислиш, че сега се чувствам поласкана, грешиш.
— Ти беше моя любовница на „Мейдън Ан“, нали? Е, къде е разликата?
— Сега обаче съм ти жена. Прости ми за ужасната дума, но и аз не виждам разлика.
Джорджина искаше да го нарани с това сравнение, но той само се изсмя.
— Добре се справяш, Джордж.
— В кое? — пожела да узнае тя.
— В това да ми противоречиш постоянно. Не са много хората, които се осмеляват да го правят.
— Ако отново се касае за прикрит комплимент — не се остави да я сплашат Джорджина, — с него няма да си спечелиш ваза с цветя.
— Добре. А какво ще спечеля, ако ти кажа, че те искам?
Той я обърна към себе си и тя усети, че не го е казал просто така. Беше възбуден, цялото му тяло трепереше от желание, хълбоците му се търкаха в бедрата й. Гърдите му докоснаха нейните и връхчетата им веднага се втвърдиха. Той помилва гърба й и устните му заглушиха всеки протест. Какъв ти протест? Джорджина трябваше само да усети възбудата му и се надигна цялата срещу него.
Последен, задъхан опит да го ядоса:
— Нали трябваше да се срещна с роднините ти?
— Да ги вземе дяволът — простена дълбоко Джеймс. — В момента това е много по-важно.
Бедрата му се вмъкнаха между нейните, ръцете му мачкаха задничето й. По гърба й пробягаха сладостни тръпки, краката й сами се сключиха около хълбоците му и тя отметна глава назад, за да усети устните му върху шията си. Нито дума повече за семействата или за бъдещето. Всичко бе пометено от надигащата се страст.
Антъни Малори нахлу в стаята в разгара на любовната игра.
— Аха! Какъвто бащата, такъв и синът!
Джеймс бързо се отдели от Джорджина, без да се опитва да скрие гнева си.
— Върви по дяволите, Тони! Не можа ли да избереш по-подходящ момент за нахлуването си?
Джорджина бавно се върна на земята, застана, олюлявайки се, насред стаята и след известно време разбра кой им е попречил: достоен член на почтеното семейство Малори. Джеймс мъдро я задържа за бедрата, но избликът на ярост, който стана видим по ярките петна на бузите й, не можеше да бъде спрян.