Джорджина ядно смушка Джеймс в ребрата.
— Нали ти каза, че няма да е нужно да убеждавам другите?
— Запази спокойствие, Джордж. Нямаш основания да губиш самообладание — опита се да я успокои Джеймс.
— Не съм ядосана! — изкрещя му тя. — И не се чувствам омъжена, поне по отношение на семейството ти. Погрижи се да ми намериш друга стая, още днес!
Това бяха най-страшните думи, които можеше да му каже, в състоянието, в което се намираше сега, изтръгнат от възбуждащите й прегръдки.
— По дяволите, това и ще направя! Искаш да го убедя, така ли? Ей сега ще ти покажа как умея да убеждавам по-младия си брат — изръмжа Джеймс и тръгна към Антъни със стиснати юмруци.
Разтревожена, Рослин му прегради пътя. Джеймс очевидно беше готов да разкъса брат си във въздуха.
— Спри! Нямам намерение да търпя сбивания в къщата си. Защо му позволяваш да те предизвика? Нали го знаеш какъв е.
— Ти си решил да се пошегуваш с нас, нали, стари момко? — обади се отново Антъни, този път по-дипломатично.
— Ако помислиш малко с главата си, вместо със задника, ще се сетиш, че това е последното нещо, с което бих си правил шеги — отговори саркастично Джеймс.
Джорджина не откъсваше очи от Антъни, който се изправи като опарен. Тя четеше в лицето му като в разтворена книга и улучи много точно момента, в който той започна да разбира В очите му се появиха весели искри. След няколко секунди вече нямаше спиране.
— Господи боже мой, Джеймс наистина се е оженил! — изгърмя той и избухна в луд смях. Трябваше отново да се подпре на стената.
— Идиот! — изсъска гневно Джеймс.
Рослин хвърли извинителен поглед към Джорджина и се обърна отново към Джеймс, който пронизваше с поглед Антъни.
— Какво друго си очаквал от него? Чух как си му се подигравал, когато се ожени за мен.
— Но не защото се е оженил за теб, а защото трябваше да прекара медения месец на кушетката.
Рослин се изчерви леко при мисълта колко време беше минало, докато прости на съпруга си предполагаемата му изневяра. А смехът на Антъни заседна в гърлото му, защото още тогава не намери нищо смешно в този епизод. Леденото мълчание, което последва, бе използвано от Джорджина, за да си изясни, че цялата тази работа не е особено весела и за нея. Поигра си малко с изкушаващата мисъл да свали ботушите си и да изрита здраво и двамата Малори, но бързо се вразуми.
— Е, същото очаква и теб, Джеймс Малори — промърмори с ледена усмивка тя.
Това предизвика нов пристъп на смях у Антъни и Джеймс изсъска:
— По дяволите, Джордж, не виждаш ли, че той вече преглътна новината?
— Единственото, което виждам, е един мъж, който се превива от смях. Някой ще ми каже ли най-после кое е толкова смешно в женитбата ни?
— О, небеса, това няма нищо общо теб! Смешно му е, че изобщо съм се оженил.
— Защо тогава не му разкажеш, че идеята не беше твоя, а братята ми бяха тези, които те…
— Джордж!
— …които те принудиха да се ожениш за мен?
Джеймс не можа да я спре и само затвори очи, примирен с очакваната реакция от страна на другите, предизвикана от този дявол в женски образ. Не можеше да се надява, че Антъни не е чул.
— Принудили са го? — промърмори невярващо Антъни и изтри сълзите от очите си. — Е, това поне има смисъл. Трябваше да започнеш с него, стари приятелю. — Но не можа да продължи. Само повтори задавено „Принудили са го?“ и отново се заля в смях.
Джеймс се обърна към Рослин с подчертано спокойствие:
— Изведи го навън или няма да ти остане нищо, на което да се радваш…
— Недей, Джеймс — опита се да го успокои младата жена, която с мъка сдържаше усмивката си. — Признай, че вестта прозвуча наистина невероятно. Да те принудят да се ожениш… — Горчивият му поглед я накара да замълчи. — Антъни, престани най-сетне да се хилиш! Какво толкова смешно има?
— Всемогъщи Боже! Това е… Това е невъзможно… — пъшкаше мъжът й. — Колко бяха, Джеймс? Трима или четирима? — Бе удостоен с убийствен поглед от страна на брат си и се обърна към Джорджина, надявайки се на отговор. Ала тя само го изгледа унищожително и изфуча:
— Ако искаш да знаеш колко братя имам, ще те уведомя, че при последното преброяване бяха петима.
— Слава Богу! — отвърна с добре изиграно облекчение Антъни. — Мислех, че сам си си пъхнал главата в торбата. Но щом е така, приеми най-дълбоките ми съчувствия.
— Върви в ада! — изръмжа Джеймс и направи крачка към него. Рослин се притече на помощ на съпруга си и го сграбчи за рамото.
— Ти наистина не знаеш кога да спреш — изсъска тя и го повлече към вратата.
— Та аз едва започвам — възпротиви се Антъни, ала само един поглед към Джеймс беше достатъчен да охлади ентусиазма му. — Права си, скъпа моя, както винаги. Впрочем, не каза ли на Джейсън, че смятаме да му отидем на гости, докато е в града? С нетърпение чакам да го видя отново и отсега се радвам да му съобщя новините.