Антъни едва успя да излезе и вратата се затръшна след него. Залпът от проклятия и ругатни, който последва, предизвика у по-младия брат нов пристъп на смях.
Рослин едва не го уби с поглед.
— Не трябваше да правиш това….
— Знам — ухили се широко Антъни.
— Той няма да ти прости.
— Знам — повтори мъжът и усмивката му стана още по-широка.
Жена му невярващо попита:
— И ни най-малко не съжаляваш, така ли?
— Ни най-малко — ухили се той. — О, по дяволите, забравих да му поднеса поздравленията си!
— Не смей! — изсъска Рослин. — Не искам да носиш главата си под мишница.
Антъни побърза да промени темата и я избута в най-близкия ъгъл.
— Наистина ли?
— Престани! — засмя се Рослин и направи опит да се изтръгне от настоятелната му прегръдка. — Ти си непоправим негодник.
— Влюбен съм — прошепна дрезгаво Антъни и загриза нежно ушенцето й. — Всички влюбени мъже са непоправими.
— Щом е така — изохка Рослин и се предаде, — стаята ни е наблизо…
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА
— Гръм и мълния! — провикна се учудено Антъни, когато на следващата сутрин Джеймс и Джорджина влязоха в стаята за закуска. — Ти си уловил великолепно парче. Как не го забелязах още вчера!
— Сам си си виновен. Нали трябваше на всяка цена да ме ядосаш — отговори сухо Джеймс. — Не започвай отново, малкият. И се благодари, че след като най-после се махна от спалнята ми, прекарах извънредно приятна нощ.
Джорджина усети как по бузите й изби руменина. Много й се искаше да ритне Джеймс по пищяла. Антъни, който заслужаваше същото, остана пощаден, защото тя изобщо не повярва, че определението „великолепно парче“ се отнася до нея. И тъй като също бе прекарала извънредно приятна нощ, тя беше в прекрасно настроение. Освен това изглеждаше зашеметяващо във взетата назаем рокля от тъмновиолетово кадифе. По изключение бележките на двамата мъже останаха без коментар.
Антъни направо я поглъщаше с поглед, докато накрая Рослин се принуди да го спре с един ритник под масата. Мъжът потръпна от болка, но продължи да зяпа, без да се впечатли дори от мрачната физиономия на Джеймс. Накрая започна да мисли на глас:
— Къде, по дяволите, съм те виждал, Джордж? Лицето ти ми е дяволски познато.
— Името ми не е Джордж — поправи го тя и зае мястото си. — Казвам се Джорджина, а приятелите и роднините ме наричат Джорджи. Само Джеймс не може да го запомни.
— Пак ли намекваш за възрастта ми? — изръмжа Джеймс и заплашително вдигна едната си вежда.
— Ето къде те стиска обувката — отговори с меден гласец Джорджина.
— Ако ми позволиш да поосвежа малко паметта ти, скъпа, последния път те обух аз.
— И ми стоеше чудесно, както може би си спомняш — отвърна тутакси тя.
Антъни проследи с голям интерес размяната на остроти, чакайки удобен момент да почне да задава въпроси. Ала във внезапен пристъп на тактичност се отказа, защото забеляза как в очите на Джеймс лумна опасен огън, свидетелство за обзелата го страст. И всичко това заради някаква си обувка, която взаимно си обуваха?
— Това ваша интимна шега ли е? — осведоми се той с неприкрито любопитство. — Или предстои поантата?
— Веднага ще узнаете къде сме се виждали, сър Антъни.
— Аха — ухили се триумфално той. — Знаех си аз! Е, къде? В Уоксхол или на Дръри Лейн?
— В една опушена пристанищна кръчма.
Антъни отмести очи от Джорджина към Джеймс и също вдигна смаяно едната си вежда. Явно им е семеен навик, каза си Джорджина.
— По дяволите, трябваше да се сетя! Откога предпочиташ бар-дамичките?
В момента Джеймс нямаше настроение за шеги.
— Ти наистина мислиш само със задника си, човече. Тя не е работила там! Ала все още не знам какво всъщност е търсила на пристанището.
— Същото като теб, Джеймс — обясни Джорджина. — Търсех един човек.
— А ти кого търсеше? — обърна се Антъни към брат си.
— Аз ли? Никого. Ти ме накара да прекося половината Лондон, за да намерим проклетия братовчед на жена ти.
Антъни никога нямаше да забрави този ден.
— Само че Марги беше руса — припомни на брат си той.
— А Джордж е брюнетка и предпочита мъжките дрехи.
Нещо прищрака в главата на Антъни и той устреми поглед към новата си роднина.
— Всемогъщи Боже! Ти ли беше онази малка вещица, която изрита бедния ми брат? Мислех си, че не си я намерил.
— Аз не, тя ме намери. Сама ми падна в ръчичките. Нае се на…