Разтревожена, Джорджина се обърна към мъжа си:
— Не можеш ли да му попречиш?
— О, разбира се — отговори с опасно тих глас Джеймс. — Можеш да разчиташ на мен. Въпреки това той няма да се откаже.
— Точно така — ухили се Антъни. — И аз съм същият като теб, стари приятелю.
Джорджина обидено изпухтя:
— Лека-полека в сърцето ми се надигат същите чувства, каквито ти изпитваш към семейството ми, Джеймс Малори.
— Бих се учудил, ако беше другояче, Джордж.
Жената винаги е сама, каза си Джорджина и удостои Антъни с убийствен поглед.
— Аз бях корабният прислужник на Джеймс. Това съобщи той на братята ми, включително факта, че споделях кабината му. Доволен ли сте сега, отвратителни човече?
— Приемам, че Джеймс не е знаел, че говори пред братята ти — промълви меко Антъни.
— Знаеше го — изсъска Джорджина.
— Вероятно не е знаел, че са толкова много?
— И това знаеше.
Антъни хвърли разбиращ поглед към брат си.
— Доколкото чувам, ти си започнал, братко?
— Я да мълчиш, негоднико! — изрева Джеймс.
Антъни отметна глава назад и избухна в луд смях. Когато най-после се успокои, изпъшка:
— Не съм си и помислил, че ще осъществиш надеждите ми, стари приятелю.
— Какви надежди?
— Не помниш ли забележката ми, че ако един ден все пак се ожениш, ти пожелавам жена, сладка като малката вещица, която много искаше да ти издере очите, вместо да ти благодари за избавлението си. Естествено не помислих, че ще вземеш точно нея.
Джеймс си припомни какво бе казал брат му и отвратителното му настроение поради факта, че макар и съвсем отскоро женен, не бе успял да убеди младата си съпруга да сподели леглото с него.
— Сега, като заговори за това, си спомних, че каза нещо подобно… Спомних си и защо го каза. Искаше да удавиш поражението си в бренди, нали? Още в пет часа следобед беше пиян до козирката, но милата ти съпруга отказа категорично дори да те сложи в леглото.
— Върви по дяволите! — Този път Антъни започна да бълва отрова, а Джеймс се захили предизвикателно. — Ти беше пиян не по-малко от мен. Как така си запомнил какво е станало?
— И още питаш! Разигра такъв спектакъл, че ще го помня, докато съм жив.
— Пак започват — въздъхна Рослин и се обърна към Джорджина. — Нека ги оставим на съдбата им. Ако взаимно си извият вратовете, ще ни спестят поне това усилие.
— Ако ни оставите, Джеймс ще престане да се сърди на шегите ми — възпротиви се Антъни, когато двете жени се надигнаха.
— Точно затова излизаме, скъпи — усмихна му се Рослин и се обърна към Джеймс: — Между другото, Джеймс, снощи изпратих вест на семейство Силвърлей, че си се върнал. Затова бъди в готовност, защото, доколкото познавам Реджи, тя няма да дочака вечерта, за да се яви на официална визита. Знаеш колко ще се натъжи, ако не те завари.
— Коя е Реджи? — Джорджина веднага застана нащрек.
— Рийгън — поправи я с усмивка Джеймс, доволен от очевидната й ревност.
Алтъни хвърли измъчен поглед към брат си и обясни:
— Открай време се караме как да я наричаме. Реджи е нашата любима племенница. Отгледахме я заедно след смъртта на сестра ни.
Джорджина не очакваше това. Е, щом тази Рийгън или Реджи беше роднина, тя не представляваше интерес за нея. Въпреки това сметна за необходимо да добие по-ясна представа за разклоненията на семейството, защото не искаше всеки път, щом се споменеше женско име, да дава израз на ревността си. Джеймс трябваше да прояви малко повече внимание към нея и да й разкаже за семейството си още преди пристигането в Лондон, но той предпочете да мълчи — сигурно защото не искаше и тя да му разкаже за своето. Едната ръка мие другата, казал си е сигурно той.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА
Макар да ставаше въпрос само за семейна вечеря, Джорджина остана с впечатлението, че я очаква официален прием, особено след като разгледа празничната вечерна рокля, която й бе приготвила Рослин. Тежката кафява материя блещукаше като полиран бронз, а дълбоко разголената горна част, прекрасно творение от надиплен тюл, я превръщаше в приказна принцеса. Джорджина беше повече от доволна от избора на Рослин. След като години наред се бе задоволявала с досадните пастелни цветове, които носеха младите момичета, сега гореше от желание да изпробва някой от тъмните, наситени цветове за зрели жени. Когато тази сутрин обсъждаше новите рокли с шивачката, избра само ярки, живи цветове.
Когато слезе при господата в салона, тя изненадано установи, че те също са облечени официално. В противоречие с модата Алтъни беше изцяло в черно с изключение на небрежно завързаната снежнобяла вратовръзка. Джеймс беше избрал кадифен жакет в ненатрапчиво тъмнозелено, който в никакъв случай не можеше да бъде наречен контешки. Цветът толкова отиваше на очите му! Те блещукаха като скъпоценни камъни, в които е скрит пламтящ огън, и зеленото ставаше още по-живо и чисто. Джереми, младият негодник, се беше наконтил като типичен лондонски денди с жакет в кардиналско червено и страхотни френски панталонки до коленете; комбинацията беше избрана само за да ядоса Джеймс, както Рийгън побърза да съобщи на ухото на зълва си.