— Дрю се грижи прекалено много за мен — отговори тя с добре изиграно възмущение. — Говоря сериозно. Обикновено не се меси в чужди работи. Не знам защо този път…
— Наистина ли не знаеш? — прекъсна я меко Томас. — Ти също не си толкова избухлива, но вчера се държа ужасно. Това е неговият отговор на поведението ти, мила моя. С Уорън е същото. Той те предизвиква по най-безсрамен начин…
— Той винаги налива масло в огъня!
Томас вдигна рамене.
— Вярно е, но обикновено проявява повече изисканост. Нека се изразя другояче: той гори от желание да се сбие с някого, все едно с кого.
— Защо, за Бога?
— Това си е негов начин да се отърве от измъчващите го чувства.
— Ще ми се да си намери друг вентил — промърмори сърдито Джорджина. — Защо не се влюби? Това със сигурност ще обуздае страстния му гняв. Непременно ще престане да…
— Какво чувам от устата ти, Джорджина Андерсън?
Укорителният му тон предизвика буйна червенина по бузите й; за момент бе забравила, че говори с брат си.
— За Бога, Томас — побърза да се защити тя, — наистина ли смяташ, че нямам понятие от живота?
— Не повече, отколкото подобава за възрастта ти, а то е твърде малко, ще се отнася до тази му страна.
Джорджина въздъхна, но не се поколеба да продължи:
— Ти май се шегуваш! След всички разговори, които се водят в тази къща? Признавам, не е прилично да се подслушва, но темата е просто възхитителна… — Тя изгледа ухилено Томас, който сведе глава към леглото. — Убедих ли те, братко?
Мъжът вдигна очи и й смигна.
— Променила си се, Джорджина. Клинтън те нарече надута, аз бих се изразил другояче…
— Имам самочувствие, нали? Време беше да се сдобия с него, не мислиш ли и ти така, Томас?
— По-скоро своенравие.
— Да, това също — ухили се Джорджина.
— На всичкото отгоре си безсрамна.
— Вече ми го каза.
— Е, и?
— Какво „е, и“?
— Коя е причината да се върна вкъщи и да заваря една напълно променена сестра?
Джорджина надменно вдигна рамене.
— Мисля, че открих нещо много важно: мога сама да определям живота си и да нося последствията от това.
— Говориш за разходката до Англия, нали? — попита предпазливо Томас.
— И за нея.
— За какво още?
— Че никога няма да се омъжа — отговори тихо Джорджина и Томас помисли, че сестра му има предвид Малкълм.
— Знаем това, мила, но…
— Никога!
Последната забележка прозвуча като бомба. Томас инстинктивно усети, че малкото му сестричка не проявява склонност към мелодраматизъм, а говори напълно сериозно.
— Не е ли… малко преувеличено?
— Не — отговори просто Джорджина.
— Добре, разбирам… не, всъщност не. Моите предположения са също толкова далеч от истината, колкото тези на Дрю. След като заговорих за него, ще ти кажа, че той е много разтревожен.
Джорджина скочи от леглото. Тонът на гласа му й подсказа, че разговорът взема твърде нежелан за нея обрат.
— Томас…
— Чул те е да плачеш през нощта.
— Не съм плакала…
— Убеден е, че сърцето ти е разбито. Така ли е, Джорджи?
В гласа му звучеше такова съчувствие и разбиране, че Джорджина се трогна до сълзи. Извърна се бързо, за да скрие чувствата си. Томас чакаше търпеливо. Най-после заговори и в гласа й прозвуча безпомощност:
— Да, така се чувствам.
Само преди няколко часа Томас никога не би задал подобен въпрос, но сега бе твърдо решен да престане да опипва в тъмното:
— Заради Малкълм ли?
Джорджина се обърна като ужилена. Надяваше се темата да е приключена, но Томас беше много проницателен, а и твърде упорит, за да се остави да го отблъсне. Напразно щеше да се старае да го измами, но просто не можеше да заговори за Джеймс. Дори само мисълта за него беше достатъчна, за да се облее отново в сълзи, а тя не искаше да плаче заради такъв човек. По дяволите, беше се надявала, че сълзите от последната нощ са изплакани. Джорджина въздъхна и се отпусна на леглото.
— Понякога ми се иска отново да се почувствам така, както когато открих измамата на Малкълм. Чувствата ми бяха прости… и изчезнаха бързо. Усещах само безкраен гняв.
— Следователно днешната ти тъга има друга причина?
— Тъга? — изсмя се горчиво Джорджина. Това състояние не може да се опише с думи. — Тя го погледна и тихо попита: — Ти защо не се ожени, Томас?
— Джорджи…
— Търпение, скъпи мой. Защо?
— Още не съм намерил истинската.
— Но продължаваш да я търсиш?
— Разбира се.
— Клинтън не, макар че минаха доста години от смъртта на жена му. Той твърди, че не иска отново да преживее същото. Уорън също не иска да се жени. Още не е преодолял последното разочарование. Но е луд по децата и със сигурност ще си намери съпруга. Бойд казва, че е твърде млад, за да се обвързва. Дрю търси само забавления. Ухажва дамите, наслаждава им се известно време…