— Той ли ти каза така? — Томас за малко не повиши глас.
— Не, разбира се — усмихна се развеселено Джорджина. — Чух го случайно.
Томас я изгледа укорително.
— За какво намекваш, Джорджина? Че си взела твърдото решение да не си търсиш съпруг?
— Не, само се запознах с един човек, който има съвсем различно мнение за брака. Той твърди, че предпочита да иде в ада, вместо да застане пред олтара.
— Господи! — Томас спря да диша, най-после проумял как стоят нещата. — Нищо чудно, че се държиш толкова странно. Кой е той?
— Англичанин.
Джорджина се сви, очаквайки над главата й да се разрази буря, но нищо такова не последва. Томас само попита:
— Как се казва?
— Името му няма значение — прошепна Джорджина, която бе издала повече, отколкото искаше. — Той няма да дойде тук и аз никога повече няма да го видя.
— Той разбра ли какви са чувствата ти към него?
— Не… всъщност не съм сигурна. Не знам.
— А как се отнасяше към теб?
— Харесваше ме… много.
— Но не достатъчно, за да се ожени за теб?
— Нали ти казах, Томас! Според него женитбата е най-голямата глупост, която може да извърши един мъж. Точно така ми каза, за да не ми вдъхва напразни надежди.
— Много съжалявам, миличка, наистина ми е мъчно за теб. Но това не е причина да се отказваш завинаги от брака. Има толкова много мъже, може би не в Бриджпорт, но Клинтън ще те отведе в Ню Хейвън, когато отиде да посети племенниците ни. А ако там не се намери обожател, Уорън е твърдо решен да те придружи в Ню Йорк.
Джорджина неволно се усмихна. Братята й наистина й мислеха доброто. С радост щеше да види отново племенниците си. Когато жената на Клинтън умря, тя искаше да отгледа двете деца, но по онова време беше само на дванадесет години и все още имаше бавачки, а и братята й не се задържаха вкъщи. Затова решиха да поверят малките на баба им и дядо им в Ню Хейвън, защото Клинтън беше непрекъснато на път и не можеше да се грижи за тях. За щастие Ню Хейвън не беше много далеч от Бриджпорт.
Ако наистина заминеше, това трябваше да стане скоро, преди състоянието й да проличи и адът да се разтвори. Единствената надежда, която й оставаше, беше повечето от братята й отново да тръгнат на дълго плаване.
В момента беше готова да използва всяко средство, за да приключи този неприятен разговор и да не позволи на Томас да се рови в душата й.
— Ще замина, Томас… ако ми обещаеш да не казваш на другите онова, което ти… доверих. Те никога няма да проумеят как съм могла да се влюбя в англичанин. И аз самата не го разбирам. Знаеш ли, в началото не можех да го понасям, толкова беше надменен и дързък, толкова… О, ти и сам знаеш как се държат проклетите английски лордове!
— Значи той е аристократ? — Томас уплашено извъртя очи. — Права си, не мога да разкажа това на милите ни братя. Те веднага ще започнат нова война.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
— За Бога, Джорджи! Как можа да ми причиниш това? Джорджина се постара да не обръща внимание на острия тон на брат си.
— Какво съм причинила? — осведоми се невинно тя, макар че много добре забеляза треперещите му ръце, които стискаха вазата и за малко не я изпуснаха, когато тя нахлу в стаята. Ала наистина не можеше да си представи какво го е стреснало толкова.
— Да се явиш пред очите ми в такова облекло — обясни възмутено Дрю и сърдито изгледа дълбокото деколте на вечерната й рокля.
— По дяволите, Дрю, какво се носи на вечерен прием? Може би трябваше да навлека старата рокля, която обличам при работа в градината?
— Не се прави на невинна! Много добре знаеш за какво говоря — изрева той. — Роклята ти е твърде… твърде…
— Роклята ми е чудесна. Шивачката госпожа Мюлинс ме увери, че е много изискана.
— Твоята госпожа Мюлинс няма вкус.
— Какво?
— Няма вкус, казвам!
Джорджина изпухтя и шоколадовите й очи се присвиха в опасни ивици. Дрю веднага проумя, че е по-умно да отстъпи.
— Виж какво, Джорджина, не говоря за роклята като такава, а затова, че тя разкрива твърде много, разбираш ли?
— Много добре те разбирам, Дрю Андерсън — отговори хладно Джорджина. — Да не искаш да се облека като някоя стара девственица? Не ме интересува, че кройката на корсажа ми не ти харесва. Обзалагам се, че никога не си се възмущавал от другите жени, облечени по този начин. Или се лъжа?
Джорджина не се лъжеше и Дрю реши да изостави тази тема. По дяволите, пак успя да се наложи. Вече бе забелязал, че сестра му е станала истинска красавица, но това беше прекалено.