Джорджина скоро съжали, че го е нападнала така остро. Като си помислеше, никога досега не бе имала възможност да се облече празнично в присъствието на Дрю. Той я беше виждал само в скромни всекидневни рокли — а накрая дори в мъжки дрехи. Тази рокля бе ушита миналата година за Коледа, когато семейство Уилърд даваше ежегодния си бал, но тогава не я облече заради студа. Класическата гръцка кройка все още беше модерна, както и тънката материя, бледорозова батиста върху бяла коприна. А колието от рубини, принадлежало на покойната й майка, подчертаваше пищното деколте, което толкова възмущаваше Дрю.
Брат й ставаше смешен с укорите си. Джорджина нямаше никакво намерение да се разголва пред очите на цялото общество. Гърдите й бяха покрити с дантела, широка цяла педя, а това беше много повече, отколкото си позволяваха повечето дами.
— Всичко е наред, Дрю — усмихна се примирително тя. — Обещавам ти тържествено, че няма да изпускам нищо, а ако все пак ми се случи, ще намеря някой да ми го вдигне.
Братът тактично прие обещанието й.
— Само се пази — гласеше кратката му забележка. — Впрочем би трябвало да се радваш, че Уорън не ти е нахлузил чувал на главата.
Каква перспектива само! Предстоеше й една наистина приятна вечер: братята й щяха да я охраняват като овчарски кучета, да оглеждат всеки мъж, който се осмелеше да се приближи до нея, или да стоят непрекъснато до полата й, за да не позволят никой да я а говори.
— Какво ще правиш с вазата? — попита тя, за да насочи разговора в друга посока.
— Искам да я огледам по-отблизо, за да проверя струвало ли си е пътуването до Китай.
Джорджина бе научила историята още вечерта след завръщането си. Вазата не беше обикновена антика, а изключително ценна вещ от династията Танг на възраст повече от деветстотин години. Уорън беше поел голям риск, а по някое време дори беше заложил кораба си срещу вазата — и слава Богу, беше спечелил. Ако не бяха й казали, че онези вечер брат й е бил пиян до козирката, Джорджина нямаше да повярва. „Нерей“ беше най-важното нещо в живота на Уорън.
Клинтън беше видял всичко това със собствените си очи, но дори не бе направил опит да разубеди брат си; а и нямаше да има смисъл. Той също искаше да притежава вазата на всяка цена и без да му мигне окото, бе готов да пожертва цял кораб на „Скайларк“ срещу нея. Вазата наистина беше безценна.
Ала никой от двамата не бе заподозрял, че китайският военен няма никакво намерение да изпълни облога, ако загуби — и той бе загубил. Част от свитата му последва двамата американци и ги нападна по обратния път към кораба им. Трябваше да благодарят на смелия си екипаж, че се отърваха здрави и читави. Едва успяха да напуснат Кантон, преди на кораба им да избухне пожар, и това прибързано отплаване беше причината за ранното им завръщане.
Докато наблюдаваше как Дрю грижливо заключва вазата в писалището на Клинтън, Джорджина отбеляза:
— Учудвам се как Клинтън се е примирил с факта, че това е последното пътуване, което кораб на „Скайларк“ извършва в китайски води.
— И аз не знам. Търговията с Китай е много изгодна, но ми се струва, че дългите плавания започват да му омръзват. Освен това на връщане са посетили няколко европейски пристанища и са открили нови възможности за търговия.
Джорджина още не бе чула това.
— Да не сте простили на англичаните? Пак ли завързвате връзки с тях?
— Ти май се шегуваш! — засмя се Дрю. — Само си помисли колко ни струваше проклетата им блокада. Да не говорим за военните кораби, които спираха флотата ни и ловяха така наречените дезертьори. Трябва да стане нещо много голямо, за да се съгласи Клинтън отново да прави търговия с англичаните — даже ако сме принудени да го правим, а не е така.
Изразът на лицето й не издаваше нищо от тайните й мисли. Дори ако беше хранила искрица надежда един ден да се върне в Англия и да види отново Джеймс, можеше да я погребе завинаги. Ако пътуването до Ямайка не беше последното плаване в живота му, можеше да го види поне там. Но той я бе уверил, че ще се забави, колкото да продаде плантацията си и след това ще се върне окончателно в Англия.
— Не знам… — проговори с тих глас тя.
— Защо се намръщи, Джорджи? Нима си простила на англичаните, които отвлякоха Малкълм и ти причиниха толкова тревоги?
Джорджина едва не се изсмя. Разбира се, че не беше простила на англичаните, но бе готова да прости всичко на един определен англичанин, стига той да… да я обикнеше поне малко, вместо само да я желае.
Дрю чакаше и тя се постара да му отговори, както трябва:
— Разбира се, че не — увери го тя и му обърна гръб. В този момент в библиотеката влезе Уорън и веднага прикова поглед в деколтето й. Челото му се набразди от буреносни бръчици. Джорджина веднага премина в нападение: