— Само една дума, Уорън, и ще разкъсам тази рокля на парченца! После ще се явя чисто гола пред гостите, бъди уверен в това!
— Недей — намеси се предупредително Дрю и спря Уорън, който се готвеше да се втурне след сестра си.
— Ти не видя ли бюста й? — изкрещя полувъзмутено, полуразвеселено Уорън.
— Нямаше как да не го видя — ухили се измъчено Дрю. — Изпуснах съвсем безобидна забележка и тя ме направи на пух и прах. Момичето е пораснало, а ние не сме го забелязали.
— Въпреки това ще я накарам да облече нещо друго!
— Тя няма да го направи, а ако настоиш, ще изпълни заплахата си.
— Сестра ни не е мръсница, Дрю. Никога не би…
— Не бъди толкова сигурен — прекъсна го Дрю. — Малката Джорджи се е променила. Първо, станала е пленително красива. Това дойде постепенно. Но другото, за което говоря, стана внезапно: тя е съвсем нова жена.
— Кое е другото?
— Своенравието й. Виж само как се държи в последно време. Не ме питай откъде го е научила, но у нея се е появило чувство за хумор, което понякога е наистина забавно. И е дяволски остроумна. Вече не смея да се шегувам с нея, толкова бързо намира точния отговор и ме натиква в миша дупка.
— Това няма нищо общо с проклетата рокля, която е облякла.
— Кой е сега мръсникът? — попита невъзмутимо Дрю и се възползва от сполучливия аргумент на Джорджина: — Ти не се ядосваш, когато видиш друга жени, облечени по този начин, нали, Уорън? Дълбоко изрязаните корсажи са на мода — обясни той и усмихнато прибави: — И слава Богу.
Уорън го удостои с мрачен поглед, а когато започнаха да пристигат гостите, хвърляше предупредителни погледи към всеки мъж, който се осмелеше да се загледа малко повече в сестра му. Никой друг не се възмути от прекрасната рокля на Джорджина, която в действителност беше твърде добродетелна в сравнение с тоалетите на някои съседки.
Както е обичайно за моряшки град, дамите бяха мнозинство и въпреки изпратените само преди ден покани, повечето гости бяха дошли навреме. Най-голямо оживление цареше в салона, но скоро се напълниха и помещенията на горния етаж.
Джорджина се забавляваше чудесно, макар че Уорън беше неотстъпно до нея. Скоро и неговото лице се разведри. Бойд също я охраняваше като куче и изникваше веднага щом към нея пристъпеше мъж, при което възрастта нямаше значение. Дрю също беше наблизо, но само за да наблюдава двамата си братя, чиято загриженост безкрайно го забавляваше.
— Клинтън ни съобщи, че скоро заминаваш за Ню Хейвън?
— Да, вероятно — отговори небрежно Джорджина и изгледа дребната дама, която току-що се бе присъединила към кръга около нея.
Госпожа Уигинс се бе омъжила за селянин, но произхождаше от града и все още не можеше да свикне със селския живот. Тя разтвори грациозно богато украсеното си ветрило и започна да си вее. Салонът беше препълнен и ставаше наистина горещо.
— Нали току-що се върнахте от Англия? — смени темата старата дама. — Как ви хареса там?
— Ужасно беше — заяви със сериозна физиономия Джорджина. — Пренаселено, пълно е просяци и крадци. — Не спомена обаче прекрасната природа и кокетните малки селца.
— Виждаш ли, Еймъс? — обърна се госпожа Уигинс към съпруга си: — Точно както си го представяхме. Свърталище на всякаква измет.
Джорджина не би стигнала дотам в присъдата си. Без съмнение, Лондон имаше две лица — тук бедняците, там богаташите. Богатите вероятно не бяха крадци, но единственият лорд, с когото се запозна, беше по-лош от цялата лондонска паплач.
— За щастие не прекарахте дълго време там — продължи госпожа Уигинс.
— Така е — съгласи се Джорджина. — Уредих бързо проблема си и веднага тръгнах обратно.
Нямаше как да не види, че дамата просто умира да узнае какво е търсила в Англия, ала приличието не й позволяваше да попита направо. А Джорджина нямаше никакво намерение да обясни, че е била измамена и изоставена. Дълбоко в себе си тя все още се гневеше, че е проявила глупостта цели шест години да остане вярна на момичешката си любов. Всъщност любовта не беше извинение, защото онова, което бе изпитвала към Малкълм, не беше нищо в сравнение с чувствата към Джеймс Малори.
Внезапно по гърба й пробягаха тръпки. Обзе я неясно предчувствие, но тя отдаде това само на името, което не искаше да си отиде от мислите й. Обърна се към госпожа Уигинс и видя, че тя се взира възхитено към вратата. Невъзможно. Промъкналата се в сърцето й надежда беше абсурд. Кратък поглед към вратата, и тя щеше да се пукне като сапунен мехур. Но Джорджина просто не можеше да го направи. Трябваше да запази поне за миг тази прекрасна искра надежда, преди да настъпи неизбежното отрезвяване.