— С изключение на това, че съм англичанин, се казвам Джеймс Малори. А сега бъди добро момче и се отстрани от пътя ми.
— Я по-полека — обади се Уорън и застана до брат си, за да пререже пътя на Джеймс. — Името още не обяснява кой сте и какво търсите тук.
— Още един! Да им дам ли да се разберат, Джордж? — попита в посока към нея Джеймс, защото не можеше да я види зад широките рамене на Уорън. Независимо дали братята й приеха въпроса сериозно или не, Джорджина не се усъмни нито за миг, че той щеше да го направи. Затова светкавично се плъзна под рамото на Уорън и застана пред него.
— Това са братята ми, Джеймс. Моля…
— Братята ти? — изсмя се подигравателно той, но зелените очи си останаха ледени. — Никога не би ми дошло на ум подобно нещо, особено като ги гледах как кръжат около теб…
Ехидството в гласа му не оставяше съмнение в смисъла на казаното. Джорджина затаи дъх. Бойд почервеня като рак; а Уорън замахна с дясната ръка. Силният прав удар беше отразен с лекота и това го накара да спре. В следващия миг Дрю се втурна към тях, за да ги накара да се опомнят.
— Да не си полудял? — изсъска той. — Уорън, къщата е пълна с хора. Имаме гости, забрави ли? По дяволите, бях сигурен, че днес следобед се налудя достатъчно с мен!
— Не чу ли какво каза този кучи…
— Чух, разбира се. Но за разлика от теб аз знам, че този човек е капитан на кораба, който доведе Джорджи в Ямайка. Вместо да го смелиш на кайма, първо го попитай какво търси тук и защо се държи толкова… странно.
— Сигурно е пиян — предположи Бойд.
Джеймс счете, че не е нужно да опровергае това предположение. Вместо това устреми леден поглед в лицето на Джорджина, който я вцепени дотолкова, че й отне и последната искрица радост от появата му.
— Права беше, Джордж, твоите наистина са досадни.
Очевидно намекваше за братята й и за забележката, която се беше изплъзнала от устата й първия ден на борда, когато му призна, че има и други братя освен Мак.
Джорджина не знаеше как би трябвало да се държи. Не смееше да го попита защо е дошъл или защо е толкова сърдит. Трябваше да го отвлече по-далеч от братята си, преди да се разрази бурята, но не беше сигурна иска ли да остане сама с него. Все пак това беше единственият изход от положението.
Докосна рамото на Уорън и усети напрежението му.
— Искам да поговоря на четири очи с капитана.
— Не — гласеше краткият отговор.
По израза на лицето му Джорджина разбра, че няма да го разубеди, затова потърси помощ другаде.
— Дрю?
Дрю беше по-дипломатичен. Без да я удостои с поглед, той се обърна направо към Джеймс:
— Е, каква е причината за идването ви, капитан Малори? — Гласът му звучеше делово.
— Ако непременно държите да узнаете, дошъл съм да върна багажа на Джорджи, който тя по невнимание забрави в нашата кабина.
Джорджина едва потисна напиращия стон и хвърли бърз поглед към братята си. Думата „нашата“ надвисна над салона като светла точка в безлунна нощ. Никой от присъстващите не разбра погрешно значението й.
Предчувствието й се оказа правилно: тя вървеше с бързи крачки към гибелта си. Време беше да си изкопае гроба, особено след като Джеймс изглеждаше твърдо решен да отиде още по-далеч с безсрамието си.
— Мога да ви обясня — започна тя, знаейки, че няма да стигне доникъде с обясненията — и излезе права.
— Предпочитам да чуя обяснението на Джеймс Малори. — Уорън все още владееше гласа, но не и яростта си.
— Но…
— Аз също — намеси се Дрю и гласът му прозвуча не особено овладяно.
Това вече беше твърде много за Джорджина. Моментът не беше подходящ да демонстрира самообладание.
— Сега вече стига! Писна ми от вас двамата! Не виждате ли, че той нарочно ви предизвиква? Поне ти би трябвало да разпознаеш признаците, Уорън, самият ти често си в това състояние.
— Някой от вас ще бъде ли така любезен да ми обясни какво става тук? — прозвуча гласът на Клинтън.
Джорджина едва не извика от радост, когато големият й брат се появи, придружен от Томас. Дано, Божичко, дано поне сега Джеймс се вразуми! Защо му трябваше да излага доброто й име? Без съмнение именно това беше целта му, въпреки че тя не можеше да си обясни причината.
— Добре ли си, мила? — попита загрижено Томас и сложи ръка на рамото й.
Джорджина едва успя да кимне, когато Джеймс се обади подигравателно:
— Мила?
— Стига толкова, Джеймс Малори. Не продължавай в същия — изсъска Джорджина, треперейки от гняв. — Това е брат ми Томас.
— А онзи пън?
— Брат ми Клинтън — процеди през стиснати зъби тя.
Джеймс равнодушно сви рамене.
— Никога не бих могъл да предположа. Членовете на семейството никак не си приличат. Как беше, майките ли бяха различни или бащите?