— Така е, тренирал съм достатъчно дълго.
— Как си намирал време, след като си поддържал плантация в Ямайка и си пиратствал по моретата?
— Ти веднъж ми даде да разбера, че съм доста възрастен, малката. Значи съм имал достатъчно време за най-различни забавления, не е ли така?
Дрю едва не се задави, като чу тези думи, и Джорджи сърдито се обърна към него:
— Продължаваш да стоиш и да зяпаш! Трябва веднага да сложим студен компрес на подутите очи. Това се отнася и за твоите.
— О, не, Джорджи! И десет коня не са в състояние да ме изнесат оттук. Ако желаеш да отстъпя малко назад, за да размениш няколко думи насаме с този тип, защо просто не ме помолиш?
— Нямам какво да му кажа — изсъска възмутено тя и отново се обърна към Джеймс. — Да, за теб говоря. Нищо… освен че държанието ти тази вечер премина границата на обичайното ти нахалство. Трябваше да зная на каква подлост си способен. Признаците бяха налице. Но не, аз, глупавата гъска, сметнах, че проклетата ти привичка да се надсмиваш над другите е безобидна, че не се шегуваш с лошо чувство. Каза, че ти е навик, и аз бях достатъчно глупава да ти повярвам! Направих грешка. Проклетият ти език е смъртоносен като острие на кама и аз го изпитах на собствения си гръб. Е, доволен ли си от постигнатото? Добре ли се забавляваше? Какво, по дяволите, правиш до мен? Отдавна трябваше да те сложат в леглото!
Първо кипеше от възмущение, а накрая показа трогателна загриженост към него! Джеймс се надигна и избухна в луд смях. Болките в челюстта бяха непоносими, но не можеше да се сдържа — въпреки цялата любов, която изпитваше.
— Колко мило от твоя страна, че не си им разказала нищо, Джордж — проговори през смях той.
Джорджина го дари с мрачен поглед и зададе първия сериозен въпрос:
— Какво правиш тук, Джеймс?
Усмивката замръзна на лицето му. В следващия миг враждебността се върна.
— Забрави да се сбогуваш, любима, и аз се възползвах от случая да наваксам пропуснатото.
Аха, затова беше толкова ядосан. Господинът се чувстваше измамен? Само от нищожно, смешно желание да си отмъсти разрушаваше доброто й име, дълбоките й чувства към него? Е, поне на последното можеше да се зарадва. Само като си помислеше как й се искаше да умре от мъка, че никога няма да го види отново! Сега обаче беше твърдо решена да го забрави завинаги.
— Прощавай, колко глупаво от моя страна — изсъска през стиснати зъби тя. — Но това ще се уреди лесно. Довиждане, капитан Малори!
Джорджина се обърна на токчетата си и закрачи величествено към вратата, но внезапно се озова срещу братята си. Те бяха чули всяка дума от разговора й с Джеймс и сега я гледаха безмълвно. По дяволите, как можа да забрави, че не бяха сами в стаята!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
— Дори слепец би разбрал колко близки сте двамата!
Джорджина смръщи чело след хапливата забележка на Уорън, но заедно със смущението и дълго потискания гняв нарасна и поривът й да се защити.
— Какво всъщност целиш с тази забележка, Уорън? Все пак аз прекарах пет седмици на борда на „Мейдън Ан“. Джеймс вече ви осведоми за това с обичайната си деликатност.
— И в леглото му, нали?
— Аха, най-после стигнахме до същността на нещата. — Едната й вежда се вдигна в израз на възмущение, изключително успешна имитация на навика на Джеймс, а обичайното в благородните кръгове „ние“ също беше заето от него. Силата й не беше в сарказма, затова беше разбираемо, че копираше майстор в тази област. — Смятах, че думата на един пират ти е достатъчна. Нали затова се нахвърлихте върху него и се опитахте да го пребиете? Тогава вярваше на всяка дума. Поне веднъж не ти ли хрумна, че може да е излъгал?
Клинтън и Бойд се изчервиха засрамено. Дрю стоеше зад нея и не се виждаше. Само Уорън се чувстваше в правото си.
— Никой нормален човек няма да признае безчестни постъпки, ако не ги е извършил.
— Така ли? Ако го познаваше по-добре, щеше да знаеш, че той е в състояние да признае дори убийство, все едно дали го е извършил или не, само заради силата на въздействието. Не виждаш ли, че той с удоволствие сее раздори? Освен това кой ти каза, че е нормален?
— Протестирам най-решително срещу подобни обвинения, Джордж — обади се тихо Джеймс, който се бе отпуснал на дивана, за да облекчи болките си. — Все пак братята ти ме познаха.
— Да вриш в пъкъла, Джеймс! — изфуча Джорджина. — Защо поне за малко не затвориш проклетата си уста? Даде своя принос към разговора и той беше предостатъчен.
— Това не е разговор, Джорджи — намеси се Клинтън. — Поставихме ти ясен въпрос. Защо не отговаряш, а се отклоняваш от темата?