Джорджина вътрешно простена. Нямаше да избегне горчивата участ. Нямаше защо да се чувства така… виновна — но все пак те й бяха братя. Не можеше просто така да им заяви, че е спала с някого, без да е омъжена за него. За подобни неща трудно се разговаряше дори между женени хора.
За малко си поигра с мисълта да излъже — но доказателството скоро щеше да проличи. А и Джеймс надали щеше да й позволи тази лъжа, след като бе положил всички усилия да раздрънка на висок глас интимните им отношения и да успокои наранената си суетност.
Разочарована, притисната до стената, Джорджина се приготви за голямото признание:
— Как предпочитате да го кажа — буква по буква ли или просто да осведомя почитаемите господа, че в това отношение капитан Малори каза истината?
— Джорджина! С един проклет пират!
— Откъде да знам, че е бил пират?
— Но той е англичанин! — изкрещя Дрю.
— Е, това поне не можеше да бъде отминато — отговори сухо сестра му.
— Само не ставай нахална, Джорджи — предупреди я Клинтън. — Повече от ясно е, че не умееш да си подбираш мъжете.
— Но поне е последователна в избора — подхвърли Уорън. — Първият беше мръсник, а за втория да не говорим.
— Имам чувството, че братята ти не ме харесват особено, Джордж — не можа да се удържи Джеймс.
Това вече беше много.
— А сега ме слушайте внимателно, всички. Признавам, че направих грешка. Сигурно не съм първата жена, на която това се случва, и със сигурност няма да бъда последната. Но не ме изкарвайте сляпа! Вече знам, че този мъж още от самото начало е имал за цел да ме прелъсти. Вие не правите ли същото? Ако сега сте решили да се правите на моралисти, значи сте жалки лицемери. Той си свърши работата толкова добре, че аз дори не забелязах какво ми се готви. За известно време дори помислих, че ме взема за момче — но много скоро осъзнах заблудата си. Аз имам причини да се гневя, не вие. Освен това съм сигурна, че ако бяхте на негово място, и вие щяхте да се държите по същия начин. Независимо от това аз ви заявявам, че се включих в играта доброволно, осъзнавайки напълно какво върша. Съвестта ми може да го потвърди.
— Твоята какво?
— Добре казано, Джордж — отбеляза от дивана Джеймс, развеселен от начина, по който едновременно го обвиняваше и защитаваше. — Но смятам, че братята ти биха предпочели да чуят нещо друго: че съм те взел насила или съм те принудил.
Джорджина се обърна като ужилена и го изгледа с присвити очи.
— Сериозно ли смяташ, че си упражнил натиск върху мен?
— Разбира се, че не, скъпа. Не бях аз човекът, който усети пръв пеперуди в корема.
Споменът за преживяното я накара да се изчерви и всички я видяха. О, Господи, нима ще им каже и това?
— Какво каза той? — попита Дрю, който единствен усети смущението й.
— Нищо… само една глупава шега — пошепна тя и помоли с поглед Джеймс най-после да млъкне.
Той, разбира се, не го направи.
— Шега ли, Джордж? И ти наричаш това…
— Ще те убия, Джеймс Малори, кълна се!
— Но първо ще се омъжиш за него.
— Какво? — простена Джорджина и изгледа смаяно Клинтън, който бе произнесъл тези думи. — Това не може да бъде вярно! Сериозно ли говориш? Как ще приемеш в семейството човек като него?
— Не е точно така, мила моя. Ти си го избра…
— Не съм! А той никога няма да се ожени за мен… — Тя се прекъсна, обърна се към Джеймс и в погледа й се изписа нерешителност. — Ти искаш ли?
— Разбира се, че не — отговори мрачно мъжът, после се поколеба и попита: — А ти?
— Разбира се, че не — повтори думите му Джорджина, подтикната от наранената си гордост. — После отново се обърна към братята си и заключи: — Мисля, че всичко е изяснено.
— Точно така. Ние вече уредихме въпроса, Джорджи, още докато ти и капитанът лежахте в безсъзнание — обясни Томас. — Ще се венчаете още тази нощ.
— Ти си в дъното на всичко, нали? — изсъска Джорджина, припомнила си тазсутрешния им разговор.
— Правим го само за твое добро.
— Кое му е доброто, Томас? Не мога да се омъжа за човек, който не ме иска.
— Никога не съм твърдял противното, мила — отбеляза сухо Джеймс и в гласа му прозвуча трудно потискан гняв. — Макар че, беше прекрасна любовница…
Джорджина пое дълбоко въздух, а братята й се нахвърлиха върху Джеймс.
— Проклета свиня!
— Ще се ожениш за нея или…
— Да, да, вече знам — прекъсна пороя от думи Джеймс. — …или ще ме застреляте.
— Ще направим нещо много по-добро — изръмжа Уорън. — Ще вдигнем кораба ти във въздуха.
Джеймс скочи от дивана. Клинтън невъзмутимо обясни:
— Вече изпратихме човек да открие „Мейдън Ан“. Очевидно не си хвърлил котва в пристанището, иначе щяхме да го знаем.