Джеймс не каза нищо и Уорън продължи с обясненията:
— Ще задържим целия екипаж. Така ще предадем на палача всички проклети пирати.
След тази забележка се възцари потискащо мълчание, прекъснато от Бойд:
— Мислиш ли, че е редно да го обесим, след като е станал съпруг на Джорджина? Не е много почтено да пратиш на бесилката собствения си зет.
— Да го обесите! — изкрещя ужасено Джорджина и едва не припадна отново. — Да не сте полудели!
— Той призна пиратството си, Джорджи. Освен това съм сигурен, че „Скайларк“ не е единствената му жертва. Не можем да отминем деянията му с лека ръка, нали?
— Разбира се, че не. Той ще ви обезщети. Хайде, Джеймс, кажи им, че ще платиш! — Джорджина го изгледа заклинателно, но мъжът само поклати глава и от устата му не се отрони нито дума. Направо се пръскаше от гордост. — Томас! — изплака Джорджина, готова да изпадне в паника. — Отивате твърде далеч. Говорим за престъпления, станали толкова… толкова отдавна.
— Преди седем или осем години — обясни брат й и безгрижно сви рамене. — Понякога паметта ми изневерява, но капитан Малори се погрижи да я освежи.
Джеймс се засмя на последната забележка, но в смеха му нямаше и капчица хумор.
— Изнудване, а? Шантаж? Заплаха с насилие и нанасяне на телесни повреди? Вие ли, нещастни провинциалисти, ще ме наричате пират?
— Ние ще те предадем на съда. А тъй като Бойд и аз сме единствените свидетели…
Томас не се доизказа, но всички разбраха за какво намеква. Ако Джеймс дадеше съгласието си за женитба, нямаше да има съд поради липса на свидетели. Джорджина усети как напрежението й отслабна, но в този миг се обади друг брат:
— Твоята памет може и да е отслабнала поради силните чувства, Томас — заговори Уорън, — но аз чух ясно всяка дума от признанието му. И ще дам показания пред съда, бъди уверен.
— Вече нищо не разбирам, приятели. Какво все пак възнамерявате? Да спасите честта си или да си отмъстите? А може би искате да убедите сами себе си, че едното е свързано с другото?
Хапливият хумор на Джеймс вбеси Уорън.
— Няма да има спасение на честта, не и докато из имам думата тук. Освен това нямам основание да обсъждам темата с вас, Хоуки. — Той изстреля името с такова презрение, сякаш произнасяше най-страшна ругатня. — Остават корабът и екипажът. От вас зависи дали ще привлечем хората ви под отговорност или не.
Обикновено Джеймс не излизаше лесно от кожата си, още по-малко забравяше изисканите си маниери. Отдавна бе овладял буйния темперамент на младостта си и макар че от време на време се разгневяваше, човек трябваше да го познава много добре, за да забележи в какво състояние е. Но никой не можеше да заплашва семейството му и да си въобразява, че ще се отърве ненаказан — а екипажът беше част от това семейство.
Той изпъна рамене и бавно закрачи към Уорън. Джорджина не откъсваше очи от него, защото инстинктивно бе усетила, че брат й е отишъл твърде далеч. За съжаление Уорън не забелязваше, че има насреща си опасен звяр, макар и умеещ да се контролира. И Мак, и тя самата го бяха разбрали още първата вечер в пристанищната кръчма.
Гласът на Джеймс прозвуча измамно меко, по предупреждението беше недвусмислено:
— Твърде много превишаваш правата си, като въвличаш кораба и екипажа ми в тази афера.
Уорън презрително изпухтя.
— Английски кораб, промъкнал се тайно в наши води? На всичкото отгоре пиратски! Мога само да се изсмея. Разбира се, че имаме право.
— Аз също.
После всичко стана много бързо. Всички в помещението гледаха като замаяни, особено Уорън, който внезапно усети как две силни ръце се сключиха като клещи около шията му. Той също не можеше да се нарече слаб, но никой не беше в състояние да се изплъзне от такава хватка. Клинтън и Дрю, които скочиха едновременно и сграбчиха Джеймс от двете страни, също не успява да го отдръпнат. Пръстите на англичанина стискаха бавно, но безмилостно.
Лицето на Уорън се оцвети в тъмночервено. Томас потърси някакъв тежък предмет, за да го удари изотзад, но не се стигна дотам. Джорджина събра цялата си смелост, скочи на гърба на любимия си и изплака в ухото му:
— Джеймс, моля те, той ми е брат! — И смъртоносната хватка се разхлаби.
Клинтън и Дрю веднага го пуснаха, за да поемат Уорън, който заплашваше да се строполи на пода. Настаниха го на най-близкия стол, прегледаха врата му, но не намериха сериозни наранявания. Уорън се закашля с изцъклени очи.
Джорджина скочи от гърба на Джеймс, треперейки с цялото си тяло. Гневът й се беше изпарил, но когато Джеймс се обърна и я погледна в лицето, тя разбра, че англичанинът е на края на самообладанието си.