— Само след секунди щях да го удуша, не разбираш ли!
Джорджина се сви под гневното му избухване.
— Да… всички видяхме.
В продължение на един безкраен миг очите му я измерваха с гневен поглед. Джорджина беше сигурна, че яростта му не се е уталожила, че голяма част е запазена за нея; зелените очи пръскаха искри, мъжкото тяло вибрираше от напрежение.
Внезапно всичко свърши.
— Доведете по-скоро свещеника, преди да съм размислил — изръмжа Джеймс и всички присъстващи се вкамениха от изненада.
След по-малко от пет минути доведоха добрия отец Тийл, който също беше гост на приема. Впрочем, забавлението продължаваше с пълна сила. Малко по-късно Джорджина и Джеймс Малори, виконт Ридинг, бивш пират и кой знае още какъв, станаха семейство. Всъщност младата жена си бе представяла другояче сватбата си — през всичките тези години, през които търпеливо чакаше Малкълм. Търпеливо? Не, по-скоро равнодушно. Този път обаче нямаше и следа от равнодушие.
Джеймс се бе примирил с неизбежното, макар и с крайна неохота. Недоволството и гневът бяха само две от крайно неподходящите чувства, които се четяха по лицето му по време на венчавката. Братята на Джорджина в никой случай не бяха по-добри. Твърдо решени да я видят омъжена, те чакаха с нетърпение края на церемонията и не се свеняха да го показват. Самата тя разбираше, че не бива да прояви обичайната си упоритост и да сложи край на комедията, не и с детето, което носеше под сърцето си. Трябваше да мисли за нероденото. То щеше да има полза от името на баща си.
През цялото време Джорджина се питаше дали присъстващите щяха да се държат другояче, ако знаеха за бебето. Надали. Джеймс бе принуден да я вземе за жена и този унижаващ гордостта му факт не можеше да бъде отречен. По-късно… Някой ден щеше да му признае и да облекчи малко позора… Ами ако Уорън продължеше да настоява упорито на своето?
Точно в мига, когато отецът ги обяви за мъж и жена, брат й се обади:
— А сега го затворете. Вече е изпълнил съпружеските си задължения.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЕТА
— Сериозно ли смяташ, че можеш повторно да ни изиграеш този номер, Джорджи?
Джорджина, която тъкмо разбиваше ключалката на едно чекмедже стреснато подаде глава иззад бюрото на Клинтън. Дрю поклати глава, а застаналият до него Бойд очевидно не разбра въпроса.
Джорджина се надигна, побесняла от факта, че я завариха на местопрестъплението. По дяволите, а беше сигурна, че всички са си легнали! Дрю веднага бе отгатнал намеренията й, но тя се опълчи безстрашно срещу него.
— Нямам понятие за какво говориш.
— Хайде, хайде, много добре знаеш, миличка — ухили се Дрю. — Даже ако беше успяла да се докопаш до вазата, уверявам те, че тя е нищо в сравнение с онова, което ти стори англичанинът. Уорън ще я пожертва без колебание, преди да пусне капитан Хоук да си отиде.
— Трябва ли да го наричаш така? — изхленчи Джорджина и изтощено се отпусна в едно кресло.
— Добре ли чух? — осведоми се Бойд. — Искаш да освободим нещастника, така ли, Джорджи?
Сестра му предизвикателно вирна брадичка.
— И какво, ако е така? Вие пропускате решаващия факт, че Джеймс дойде тук заради мен. Ако не се беше появил, нямаше да го познаете и сега нямаше да седи затворен в избата. Как мислиш, съвестта ми ще понесе ли да го видя осъден и обесен?
— Може да го освободят, ако се намеси Томас — напомни й Бойд.
— Не съм склонна да поема този риск.
Дрю недоверчиво вдигна вежди.
— Ти наистина ли го обичаш, Джорджи?
— Говориш глупости! — изсъска тя.
— Слава Богу — простена измъчено брат й.
— И така да е — раздразни се Джорджина. — За щастие възвърнах разума си. Няма да допусна Уорън и Клинтън да наложат волята си.
— На Клинтън му е безразлично, че съпругът ти е скандално известният Хоук — отбеляза Дрю. — Но не отдава особено значение на компанията му. Гризе го, че не успя да го надвие.
— И вие не постигнахте повече, въпреки това не ви чух да викате палача.
— Ти май се шегуваш — ухили се Бойд. — Той е много по-добър от нас. Няма смисъл да се борим с него. И не е никакъв позор да загубиш от толкова добър боксьор.
— Бойд е прав — ухили се и Дрю. — Бих могъл дори да му се възхитя, ако не беше толкова… толкова…
— Нагъл и отвратително циничен — допълни спокойно Джорджина. — Съжалявам, че го казвам, но винаги е такъв, дори с най-близките си приятели.
— Това би ме подлудило — провикна се Бойд. — Ти как го понасяш?
Джорджина само сви рамене.
— Щом свикнеш, ти става дори забавно. Но навиците могат да станат опасни. Джеймс ни най-малко не се интересува дали поведението му обижда другите хора или не. Точно както тази вечер. Като не вземем предвид поведението му, безславното минало и всичко останало, аз съм на мнение, че не се отнесохме почтено към него.