— Бяхме достатъчно почтени — заяви невъзмутимо Бойд. — Сама си помисли какво ти е сторил.
— Не намесвайте и мен. Не можете да обесите един мъж само защото е прелъстил някоя жена, нали? В такъв случай вие и двамата сте за бесилката. — Бойд поне се изчерви, ала Дрю продължи невъзмутимо да се хили. — Ще се изразя другояче — продължи Джорджина и удостои брат си с унищожителен поглед. — Все ми е едно бил ли е пират или не. Но не искам да го видя да се люлее на въжето. Нямахте право да замесвате екипажа му. В това отношение беше напълно прав.
— Може би, но какво ще направиш, за да ни попречиш? — възрази Бойд. — Уорън няма да се впечатли ни най-малко от думите ти.
— Той е прав — прибави Дрю. — Можеш само да си легнеш и да се молиш.
— Няма да го направя — заяви рязко Джорджина и отново се отпусна в креслото.
Внезапно я обзе същото онова коварно чувство на страх, което я подтикна към безнадеждния опит да отвори чекмеджето не писалището. Опита се да го прогони. Само без паника, имаше нужда от ясна глава. Погледна към двамата си братя, които тъкмо отваряха шкафа с питиетата — причината, поради която бяха дошли в библиотеката, — и я осени страхотна идея.
Първо трябваше да си изясни положението:
— Сега Джеймс ви е зет. Всички се погрижихте за това. Ще ми помогнете ли?
— Да не искаш да откраднем от Уорън ключа за мазето? — изсмя се Дрю. — Приемам с удоволствие.
Бойд едва не се задави с уискито си.
— И дума не може да става!
— Нямах предвид това — обясни Джорджина. — Би било глупаво да си навлечете гнева му. Най-добре е Уорън да не узнае нищо.
— Бравата на мазето е стара и лесно ще я разбием — предложи Дрю.
— Не, това не е достатъчно — махна с ръка Джорджина. — Джеймс никога няма да изостави кораба и екипажа си и да замине. От друга страна, няма как да ги освободи сам. Може би си мисли, че ще успее, но…
— Искаш от нас да му помогнем, така ли?
— Точно това имах предвид. Той е толкова разгневен, че непременно ще отклони помощта ви и ще действа на своя глава, а това означава скоро да го заловят. Ако обаче освободим кораба и екипажа му, моряците с лекота ще го измъкнат от мазето и ще го върнат на борда. Утре сутринта вече ще бъдат далеч и Уорън ще остане с илюзията, че хората му са пропуснали един или двама от моряците на „Мейдън Ан“, които са помогнали на другарите си да избягат.
— Ами пазача, който Уорън остави на палубата на кораба? Той веднага ще му съобщи какво е станало.
— Той не ги познава и нищо няма да разбере — заяви уверено Джорджина. — Тръгваме към кораба. По пътя ще обсъдим подробно плана си. Трябва само да се преоблека и ще сляза.
На излизане Дрю я задържа и тихо се осведоми:
— Ще заминеш ли с него?
Отговорът дойде без всякакво вълнение или колебание:
— Не. Той не ме иска.
— Стори ми се, че каза нещо друго?
Джорджина изпъна гръб, припомнила си обидната забележка на Джеймс, че е била превъзходна любовница.
— Нека ти го кажа по друг начин: той не иска съпруга.
— Пък и няма смисъл да говорим за това, защото Клинтън и Уорън никога няма да те пуснат. Омъжиха те, но нито за миг не помислят да ти разрешат да заживееш с него.
Джорджина също нямаше желание да говори на тази тема. И дума не можеше да става да живее с Джеймс. Когато заяви, че не го обича, се усъмни в думите си, но сега вече го вярваше. Наистина. Трябваше само да си го повтаря достатъчно често и щеше да стане действителност…
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
След по-малко от час тримата най-млади членове на семейство Андерсън наближаваха малкия залив, в който беше закотвен „Мейдън Ан“. Хората на Уорън бяха завладели кораба с прост трик: бяха разиграли официално посещение на пристанищните власти и тъй като Конрад Шарп не беше сигурен дали тази част от крайбрежието принадлежи към Бриджпорт, той не се възпротиви на качването им на борда. За щастие нямаше ранени. Планът се осъществи без усилия. Уорън доведе достатъчно моряци от своя „Нерей“ и взе в плен целия екипаж на „Мейдън Ан“. Тъй като не бе дал заповед да откарат кораба в Бриджпорт, моряците на Джеймс просто бяха затворени в трюма, а няколко от хората на Уорън останаха на стража. „Нерей“ се върна незабавно в пристанището.
Джорджина се надяваше, че при слизането си на сушата Джеймс е оставил на брега спасителна лодка, с която да могат да се доберат до „Мейдън Ан“. Ала след десет минути безуспешно търсене трябваше да приемат, че капитанът е бил откаран на сушата от моряци, които после са се върнали с лодката.