— Не съм толкова тъп, малката. Не стана нужда да ми обясняват какво са сторили. Как мислиш, защо не им извих вратовете?
— О, колко мило! А аз се чудех защо всъщност съм тук. Трябваше веднага да се сетя, че това е акт на отмъщение срещу братята ми. За съжаление не можа да останеш наблизо и да си отмъстиш по друг начин. Права съм, нали? Взе ме със себе си, защото много добре знаеше, че и петимата ще полудеят от тревога.
— Отгатна!
Джорджина не забеляза червенината, която бавно се разпространяваше по врата и лицето му, единственото доказателство, че разчистването на сметките помежду им го е разгневило до крайност и именно гневът е причината за унищожителния му отговор. Всичко, което чу, беше тази страшна дума и тя прозвуча като камбанен звън над последната искрица надежда, която би трябвало да бъде отдавна погребана.
Болката я прободе право в сърцето и я подтикна към следващия удар:
— Друго не би могло и да се очаква от един английски лорд и карибски пират!
— Не го изтъквам с удоволствие, малка вещице, но това не са епитети.
— Напротив, поне що се отнася до мен! Господи, само като си помисля, че ще родя твоето дете!
— Друг път ще го направиш! Никога вече няма да те докосна.
Джорджина се отдръпна от него и Джеймс едва чу следващите й думи:
— Вече не е и нужно, идиот такъв!
Този удар го улучи. Сякаш някой го разсече със секира изрита отзад. Всъщност това и заслужаваше, призна пред себе си той.
Джорджина вече не погледна към него. Треперейки от гняв, тя се понесе навън, тресна вратата след себе си и не чу тихия му смях, който скоро се превърна в пронизителен, радостен кикот.
След половин час двамата се срещнаха в корабната кухня, където Джорджина тъкмо ругаеше пред Шон О’Шон и чираците му всички мъже и най-вече Джеймс Малори. Вече всички моряци знаеха, че малкият Джорджи, който доскоро се разхождаше в панталони, сега е съпруга на капитана, и никой не се осмеляваше да й противоречи.
Джеймс послуша малко гневната й тирада, чу я да го нарича нахален бик и груб пън, след което реши да прекъсне пороя от думи.
— Бих желал да поговоря малко с теб, Джордж, ако нямаш нищо против.
— Имам против — изсъска тя, без да го погледне. Джеймс забеляза колко е напрегната и реши да действа без обичайната си учтивост.
С дяволска усмивка, забелязана само от мъжете в кухнята, той се промъкна до бъчвата, върху която се бе настанила Джорджина, и я вдигна като перце.
— Бихте ли ни извинили, господа — усмихна се към моряците той. — Джордж отдавна занемарява задълженията си. — После я понесе навън. Този начин очевидно започваше да му става навик.
— Не е лошо да отвикнете от тези варварски привички, капитане — изсъска сърдито Джорджина, макар да знаеше, че нищо не може да й помогне. — И не ми говори за първите седем години…
— Ще стигнем по-бързо, ако замълчиш, Джордж.
Веселието, което прозвуча в гласа му, я накара да занемее. Какво, по дяволите, беше толкова смешно в този момент, когато двамата изпитваха един към друг единствено презрение? Само преди час фучеше като разярен дракон. Е, нали си имаше работа с англичанин. Това беше достатъчно обяснение.
— Къде ще стигнем по-бързо? — попита тя. — И какви задължени съм занемарила? Трябва ли да ти напомням, че вече не съм ти прислужник?
— Много добре знам каква си сега, госпожичке. И макар че нямам добро мнение за брака, намирам, че той има и своите добри страни, които не мога да критикувам дори аз. Джорджина имаше нужда от няколко секунди, за да смели чутото, и бурята избухна:
— Ти луд ли си или си започнал да забравяш! Много добре чух как каза високо и ясно, че никога вече няма да ме докоснеш. Чу целият кораб. Имам свидетели.
— Целият кораб?
— Та ти крещеше като побеснял!
— Значи съм излъгал.
— Така значи? Просто си излъгал. Е, тогава аз имам да ти кажа нещо…
— Откога започна да се караш с мен пред очите на всички?
— Ще направя много повече, негоднико! — изкрещя тя, но като чу хихикането и трудно потискания кикот на моряците, снижи глас до тихо съскане: — Само посмей и ще видиш какво ще се случи.
— Много мило от твоя страна. Така всичко ще стане още по-интересно. Уверявам те обаче, че е напълно излишно.
Джорджина веднага беше разбрала за какво говори Джеймс. Внезапно по цялото й тяло се разля топлина, и то в най-неподходящия момент, когато не искаше да има нищо общо с него. Защо постъпваше така с нея? Вече седмица пътуваха по море и всичко, което бе получила от него досега, бяха мрачни погледи, когато изобщо я поглеждаше. Той беше започнал караницата в каютата, беше подклаждал яда й, за да забрави цупенето си, а сега и това. Ако смяташе да я подлуди окончателно, го правеше по най-добрия начин.