Преди да слезе по стълбата, Джеймс внезапно я обърна и я настани удобно в ръцете си, поза, от която нямаше измъкване. Джорджина вече започваше да мрази физическата му сила, както и умението му да потиска гнева си, докато нейният все повече се усилваше.
— Защо, Джеймс? — попита с изтънял глас тя. — Кажи поне това, ако смееш.
Както лежеше в ръцете му, тя можеше да го гледа право в очите и го направи. Един кратък поглед беше достатъчен. Зеления очи бяха много по-красноречиви от думите. Въпреки това мъжът отговори:
— Не търси задни мисли, скъпа. Намеренията ми са ясни и прости. Страстната омраза, която бушува помежду ни, ми причини известно… гадене.
— Добре — процеди през зъби Джорджина и затвори очи, за да се скрие от пронизващия му поглед. — Надявам се да повърнеш.
— Не говоря за това и ти много добре го знаеш. Обзалагам се, че тази страстна омраза не е пощадила и теб — изсмя се дрезгаво той.
Така си и беше, но той никога нямаше да го узнае.
— Гади ли ти се вече? — осведоми се задавено Джеймс.
— Ни най-малко…
— Отлично умееш да разрушиш самочувствието на един мъж, любима.
Джеймс освободи краката й и Джорджина се плъзна надолу по него. Ала другата му ръка продължаваше да я държи здраво. Не бе забелязала, че са стигнали кабината му, докато вратата не хлопна зад гърба й. Сърцето й заби по-силно.
— Откакто се занимавам с теб, май съм изгубил еротичното си излъчване — продължи Джеймс и плъзна ръка по гърба й. Пръстите му се сключиха около твърдото й дупе. Другата ръка се надигна, помилва косите й и обхвана тила й. Джорджина видя чувствената усмивка, жаждата в очите му и усети дъха му по устните си, когато й прошепна:
— Позволи ми да намеря отново чара си.
— Джеймс, недей…
Ала устата му покри безмилостно устните й и тя разбра, че вече няма измъкване. Без бързане, с безкрайна нежност Джеймс й позволи да си припомни изключителното му умение на прелъстител; първите галещи, омайващи целувки, които наелектризираха. Тя вече бе обвила с ръце врата му, когато езикът му се плъзна навътре, закръжи в устната кухина и я поведе към далечните брегове на пълното отдаване. Зад нежния натиск се усещаше мощен напор. Негов ли беше или неин? Сетивата на Джорджина се носеха в буйна вихрушка, която я караше да забрави всичко наоколо, освен мъжа и удоволствието, което й доставяше.
О, Господи, колко й беше приятно да го докосва, каква топлина се излъчваше от него! Желанието й нарастваше с всяка минута. Беше забравила… не, само се бе усъмнила за миг, че може да съществува нещо подобно, което да завладее чувствата й до такава степен, че да им се отдаде без остатък.
— Господи, жено, ти ме влудяваш!
Джорджина долови учудването в гласа му, усети треперенето на тялото му… или вибрираха нейните крайници?
Тя се вкопчи като удавница в него и го остави да вдигне краката й и да ги сключи около хълбоците си. Непосредственият контакт, триенето, когато я понесе към леглото, разля по телата им гореща вълна. От гърлото й се изтръгна дрезгав стон. Джеймс продължи да я подлудява с езика си.
Двамата се отпуснаха прегърнати на леглото, малко тромаво, но Джорджина не забелязваше, че натискът в слабините на Джеймс заплашваше да надвие обзелата го нежност. А нейното желание, тази невероятна физическа жажда, надминаваше всичко, което бе преживяла досега с този необуздан мъж. Двамата трескаво смъкнаха дрехите си, буквално ги накъсаха, и се оставиха изцяло на най-примитивните си инстинкти.
Джеймс проникна в нея, заби се дълбоко в горещата й утроба и пламтящото й тяло му отговори с облекчен стон. В продължение на един дълъг миг Джорджина се носеше в облаците. Внезапно той обхвана коленете й и повдигна високо долната част на тялото й, поза, в която тя беше напълно беззащитна. Никога не бяха се любили така. Учудването й скоро премина в чист екстаз, защото членът му се потопи безкрайно дълбоко в нея и тя имаше чувството, че ще се пръсне. Във вътрешностите й се разрази истински пожар, силните му тласъци караха тялото й да се гърчи в сладостни тръпки, тя се триеше в него, за да го усети с всяка своя фибра, и Джеймс взе участие във всяка фаза на освобождаващия оргазъм.
Джорджина не чуваше виковете си, не забелязваше кървавите ивици, които ноктите й чертаеха в гърба му. Тя му се отдаде изцяло, дари му душата си, без да го знае.
Първото й усещане след бурния акт беше чувството на сладка отмала, което я обгърна като облак… и Джеймс, който нежно хапеше устните й. Джорджина помисли, че той не е споделил оргазма й.
— Ти не можа ли…
— Напротив, скъпа моя.