— О!
Дълбоко в нея се надигна силно учудване. Толкова бързо? Нима отново искаше да се изгуби в него? Да се осмели ли? Желанието да отговори на нежното му хапане я завладя без остатък. Изглежда точно това беше отговорът, който той желаеше да чуе.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
— Всъщност един брак се сключва само за да се увеличи богатството или влиянието на семейството, нали знаеш? Но при нас не може и дума да става за това, не съм ли прав, скъпа? Ние с теб връщаме женитбата към първоначалните й корени — обществено оправдаване на плътските желания. И бих казал, че в тази област сме ненадминати.
Джорджина често си спомняше тези думи през двете седмици, които бяха изминали след съдбоносната й капитулация. Направи голяма грешка, като си въобрази, че вижда нещо повече зад новосъбудилите се чувства. Само веднъж го попита как се отнася към брака им, дали гледа на себе си като на женен човек или възнамерява да анулира венчавката. Отговорът му беше твърде неопределен. А тя знаеше много добре, че всичко, което ги свързваше, беше само сексуална жажда — поне от негова страна беше така. Не бяха нужни думи.
Въпреки това любовните им игри бяха толкова нежни; тя се чувстваше в силните му ръце така защитена… почти обичана. И само това чувство запечатваше устните й всеки път, когато понечеше да заговори с него за бъдещето. И без това беше невъзможно да изтръгне от устата му ясен отговор — изказванията му или не означаваха нищо, или той умело избягваше темата и заговаряше за друго. А тя бързо се научи да не споменава братята си и случилото се в Кънектикът. Сигурно щеше да се нахвърли върху нея като огнедишащо чудовище.
Като цяло, двамата живееха както преди, любовници и спътници, само с една разлика: неудобните теми бяха табу. Между тях цареше нещо като безмълвно примирие. Джорджина желаеше с цялото си сърце да се наслади спокойно на оставащото им време и макар и неохотно, се принуди да потисне гордостта и страховете си. Щом стигнеха целта на пътуването си, скоро щеше да разбере дали Джеймс ще живее с нея или ще я изпрати обратно в Америка.
А времето сякаш летеше. Ветровете бяха благоприятни и „Мейдън Ан“ напредваше толкова бързо, че не минаха и три седмици, откакто бяха оставили зад себе си американския бряг, и корабът вече плаваше по Темза в посока към Лондон.
Джорджина знаеше от самото начало къде отиват, защото Джеймс бе обсъдил курса с Кони още докато я държеше като пакет подмишница. Не стана нужда да гадае защо Джеймс не се върна в Ямайка, за да уреди деловите въпроси. Това също беше част от табуто, но тя бе поразпитала Кони и той я осведоми, че Джеймс е наел агент, който да продаде плантацията. Дали някога щеше да узнае коя е била истинската причина за идването му в Кънектикът и особено за отвратителното му настроение?
И този път Джорджина се зае с подреждането на багажа и опакова в куфарите неговите и своите вещи. С учудване намери Арти и Анри на палубата, застанали на пост от двете страни на стълбичката, без да крият, че са получили заповед да не я изпускат от очи.
Това почти я развесели. Ако можеше да поговори с Джеймс, щеше да му обясни, че нито един кораб на „Скайларк“ не пътува по тази линия. Ако се страхуваше, че съпругата му ще офейка веднага след пристигането, тя щеше да го убеди, че няма и най-малък повод затова. Къде можеше да отиде? Той много добре знаеше, че в джоба й няма нито цент. Защо тогава беше направил тази глупост с пазачите? Единствената й скъпоценност беше пръстенът на баща й, който Джеймс беше носил на верижка около врата си и го беше сложил на пръста й като венчален пръстен, но тя никога нямаше да се раздели с него.
Пръстенът й напомняше да не забравя, че е омъжена жена, защото други признаци за това нямаше. От време на време забравяше дори бременността си, защото тя не й създаваше и най-малки затруднения. Чувстваше се отлично и все още не беше напълняла, с изключение на гърдите, които бяха понаедрели. Все пак беше едва в третия месец. Никога повече не спомена за състоянието си пред Джеймс, той също не заговори за бъдещото бебе. Беше напълно сигурна, че Джеймс я е разбрал правилно, защото му бе разкрила истината в гнева си и бе избягала от кабината.
Джорджина излезе на палубата и се уви по-плътно в дебелата наметка на Джеймс, за да се предпази от студения вятър и пръскащия дъжд. През ноември пристанището представляваше безутешна гледка. Небето беше покрито с облаци, денят беше мрачен също като мислите й. Тя стоеше и чакаше Джеймс. Как щеше да започне животът й в Англия?
Когато минаха по Пикадили, Джорджина си припомни първото си идване в Лондон. Видя хотел „Албани“ и понечи да разкаже на Джеймс, че двамата с Мак бяха отседнали там, но само един поглед към затвореното му лице беше достатъчен да я накара да замълчи. Той беше в ужасно настроение след напускането на кораба, по-точно още откакто видяха английския бряг.