— Както желаете, милейди — отговори портиерът и по лицето му не трепна нито мускул.
Джорджина се ядоса от това обръщение и високомерно прибави:
— Аз не съм ваша лейди, драги. Аз съм американка.
Дори това не успя да го развълнува. Тя тръгна нагоре по стълбата, но едва не се пръсна от гняв, като чу невярващия вик на Джереми:
— По дяволите, не можеш да настаниш любовницата си тук! Леля Рослин няма да я приеме.
— Леля ти ще се радва да я види, момчето ми. Бъди уверен в това. Джордж наистина е от семейство Малори.
— Ама, разбира се, а аз съм китайският император…
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА
— Хайде, скачай от леглото, Джордж! Скоро ще пристигнат новите ти роднини.
Джорджина примигна сънено с едното си око и видя Джеймс, приседнал на края на дюшека. Сви се инстинктивно настрана и бедрото й докосна неговото. Ала когато ръката му се плъзна към крака й, скочи като ужилена.
— Как влезе тук? — изсъска тя, окончателно събудена.
— През вратата, разбира се. Добсън е умен момък и те е отвел в моята спалня.
— Твоята спалня? Нали му казах…
— Да, и той те послуша. Не ме чу да отричам, че си моя съпруга. Само Джереми още се съмнява. Всички останали се убедени в правотата ти.
— Още? Значи не си сметнал за необходимо да му кажеш истината?
— И каква причина имам да го сторя?
Джорджина седна в леглото и му обърна гръб. Не искаше да види колко дълбоко я засегна отговорът му. Е, сега поне знаеше. Нямаше да остане тук достатъчно дълго време, което да си струва усилията му да убеди сина си, че се е оженил.
Сигурно щеше да я натовари на следващия кораб за Америка, колкото по-скоро, толкова по-добре… И без това нямаше желание прекара живота си в Англия, а и й притъмняваше при мисълта живее с мъж, с когото я свързва само физическа страст. За известно време това стигаше, но не завинаги. От една трайна връзка се очакваше много, много повече. Но нямаше да плаче, този път не. Твърде много беше страдала заради този мъж. Щом тя му беше безразлична, той също щеше да стане никой за нея… дори това да я убиеше.
Джеймс нямаше ни най-малка представа до какво заключение стигнала жена му след безобидната му забележка. Пропусна факта, че Джорджина изобщо не познаваше сина му. Даже продължаваше да упорства само защото знаеше какво е отношението му към брака и помнеше как Джеймс се бе заклел на обществено място, че никога няма да се ожени. От друга страна той се чувстваше неспособен да обясни на сина си как така изведнъж бе променил мнението си. Джереми със сигурност нямаше да му повярва. Защо тогава да обработва с думи дебелоглавото хлапе, което и без това скоро ще забележи как стоят нещата?
— Ти си напълно прав, Джеймс — промърмори Джорджина и стана от леглото.
— Така ли? — изненада се мъжът. — Позволяваш ли да попитам как така внезапно сме на едно мнение?
— Нямаш никакви основания да уведомяваш хората за… естеството на връзката ни.
Джеймс смръщи чело и я проследи с поглед до креслото, където бяха натрупани куп женски дрехи.
— Имах предвид само Джереми — опита се да обясни той. — Няма да се наложи да убеждавам и останалите от семейството.
— Дори и да е така, спести си усилията. И без това не виждам смисъл да ме представяш на семейството си.
— Да не би момчето да е отнело куража ти?
— Ни най-малко — изсъска Джорджина и го удостои с мрачен поглед.
— Защо тогава изкриви лице? За разлика от твоето, моето семейство ще те обожава. С Рослин ще се разбирате отлично. Доколкото знам, тя е само няколко години по-възрастна от теб.
— Снаха ти Рослин? Която със сигурност няма да ме приеме в къщата си? На кого от братята ти е жена?
— Разбира се, на Антъни. Това е неговият дом.
— Нима искаш да кажеш, че брат ти е женен?
— Направи го само ден, преди да те срещна, и още на следващата вечер семейното щастие отиде по дяволите. Когато заминах, той вече беше скаран с малката си шотландска съпруга. Много ми е интересно как се справя с нея, особено след като Джереми ме уведоми, че вече не му се налага да спи в колибката на кучето.
— Там сигурно има място и за теб — отбеляза остро Джорджина. — Можеше да ми кажеш всичко това малко по-рано, Джеймс.
Мъжът равнодушно сви рамене.
— Не можех да зная, че си толкова заинтересована от семейството ми. Аз също не се интересувам от твоето. Ей, ей, какво ти стана — попита той, когато жена му вирна сърдито брадичка и му обърна гръб. — Не казах нито дума против теб, миличка, но не мога да понасям онези петима варвари, които наричаш свои братя.