- Брейдън МакАлистър, ти си добър човек.
- Така ли? - попита той, изумен да чуе нещо такова от нея. Поради някаква причина бе останал с впечатлението, че тя прекарва много повече време да го осъжда, вместо да го хвали.
Маги го погледна подозрително.
- Сега, да не си помислиш нещо? Брейдън се засмя на възмутения тон на гла-
са й. Ясно, тя си мислеше, че ще използва тази похвала, за да я съблазни и не би приела подобно нещо.
- Не мислиш много за мен, нали? Тя се замисли:
- И да, и не.
- Какво означава това?
Маги спря и се обърна към него:
- Знам, че има доброта в теб, но също така и равна част от дявола. Ако не беше толкова непостоянен, щеше да бъдеш прекрасен съпруг на някоя жена.
Изборът й на думи го развесели. През годините хората бяха наричали по безброй начини активността му, но никой не бе използвал определението „непостоянен".
- Непостоянен?
- Да, непостоянен. Мислиш ли, че не знам с колко жени си бил? Съмнявам се да има повече от три жени в цял Килагарайгън на възраст между десет и четиридесет години, с които да не си бил.
- О, хайде Маги, обиждаш ме.
И наистина го правеше. Не беше спал с толкова много жени. Не беше някой похотлив петел, който се чифтосва с всяка жена, изпречила се на пътя му. В действителност бе отказал повече предложения, отколкото бе приел.
- Истината често е болезнена - каза Маги, а очите и гласът й бяха искрени. Настроението му посърна, когато тя го прониза с осъдителния си поглед. Смути го, повече, отколкото предполагаше. Но нещата излизаха
извън контрол. Той не беше единственият виновен тук. Беше вярно, че е бил с много жени, но никога не бе принудил някоя оттях. В действителност, обикновено не той ги преследваше.
- Кажи ми, Маги, някога питала ли си се, защо може би съм такъв?
Тя не се поколеба в отговора си:
- Защото си мъж.
Той изсумтя. Отговорът й звучеше, сякаш да си мъж, обясняваше всички загадки на вселената.
- До известна степен си пропуснала да забележиш колко жени ме преследват.
Ченето й увисна и тя му хвърли язвителен, непреклонен поглед.
- Това ли е извинението ти. Те тичат след теб и ти успокояваш съвестта си, просто като приемаш това, което ти предлагат. Изводът е ужасен. Ти си отвратителен.
- Не, не съм - отговори той бързо. - Казваш, че аз съм непостоянен. Ами хубавите ти приятелки? Едва ли мога да бъда толкова непостоянен сам.
- Какво искаш да кажеш?
- Че не съм единственият виновен тук. Както сама каза, аз съм мъж и ми е трудно да устоя на жена, която пълзи в леглото ми и моли за услугите ми, или на такава, която притиска тялото си към моето и шепне в ухото ми всички неща, които иска да направи с мен.
Маги го погледна втрещено.
- Да не се опитваш да кажеш, че всички жени са те съблазнили. Казваш, че си просто един скромен малък господар, който си гледа работата, докато изневиделица не се появи някоя зла жена, която го принуждава да я вземе.
- Ти не ми вярваш?
- Разбира се, че не ти вярвам. Не се ли опитваше да ме съблазниш снощи, Брейдън МакАлистър? Дишаше в ухото ми и ръцете ти шареха свободно по тялото ми.
- Това беше различно.
- Различно как?
Брейдън не искаше да мисли за това. Но в сърцето си знаеше, че беше различно. В стремежа си да смени темата, преди тя да го накара да каже нещо, за което и двамата да съжаляват, той я попита:
- Никога ли не ти е хрумвало, че ако можех да открия жена, която да ми бъде напълно вярна, то аз със сигурност също ще й бъда верен? Ще се радвам да срещна жена, която ще се грижи за мен, която няма да ме моли за безскрупулни неща, за да я удовлетворя. Жена, която няма да напусне леглото ми, заради следващия мъж, който завърти главата й.
Тя му се присмя:
- Това е малко иронично. - Хвърли му недоверчив поглед, сякаш не можеше да повярва на думите му. - Наистина ли си способен да ограничиш себе си до една единствена жена.
- Да. Мислиш ли, че не искам да имам дом и деца. Бих дал почти всичко за това, но няма да бъда направен за посмешище от някое хубаво девойче. Брат ми Киърън се самоуби, заради една непостоянна жена, която не се задоволи с него, а трябваше да получи и Юън. Жената, която обичаха, раздели семейството ни, причини смъртта на Киърън и изостави Юън при първата възможност, за да избяга с по-богат мъж. Жените, в случай, че си проспала последната неделна литургия, са в основата на всяко зло.
По изражението на лицето й, Брейдън можеше да каже, че би се радвала да го удуши, но за нейна чест само го изгледа.
- Жените никога нямаше да са зли, ако не бяха мъжете като теб, които да ги водят по огнената пътека към Ада.
Думите й го накараха да почервенее. Как се осмеляваше да обвинява за всичко пола му.