бореше със самата гора или поне със злополучния храст пред нея. Син избухна в смях.
Брейдън вероятно също би се засмял, ако лекият вятър не бе надиплил подгъва на карирания й плейд, дарявайки го с щедрата гледка на кадифените й бедра. Както и с един поглед към други неща, които събудиха мъжкия му интерес и слабините му.
Желание потече през него, изпращайки болезнено пулсиране право към мъжествеността му. Момичето наистина притежаваше изкусителен задник. Една съблазнителна симетрия, която би паснала просто перфектно към тялото му. И в този миг той се закле, че ще усети мекотата на бедрата й в дланите си, че ще чуе стенанията й, докато е заровен дълбоко в нея отново и отново, докато и двамата не закрещят от блажено освобождение.
Брейдън скръцна със зъби, докато желанието към нея се разгоря толкова силно, че за момент остана като парализиран.
- Не е смешно - извика Маги, опитвайки се да се измъкне от плетеницата от храсти и клони. Всичко, което успя да направи, бе да оголи още повече дупето си.
С това темпо след още едно помръдване или две, плейда щеше да се набере до кръста й, разголвайки я изцяло за гладния му поглед.
Брейдън затаи дъх в очакване, очите му пируваха. И за първи път в живота си осъзна, че в действителност лигите му са потекли заради гледката пред него.
- Брейдън - изкрещя тя отново. - Моля те, помогни ми! Не мога да помръдна. Всеки път, когато се опитам да се освободя, нещата се влошават. Не, любов моя, помисли си той хищнически, подобряват се. И то много.
- Брейдън?
Брейдън затвори за кратко очи, когато образът на тялото й, извиващо се в ръцете му, прелетя през съзнанието му. Твърде лесно си представи отдаването й, звука от името му върху опиянените й от страстта устни.
И когато отвори очи, беше посрещнат от едва прикриващия извивките й плейд.
Всичко, което можеше да се принуди да направи бе да премести погледа си от въртящите й се бедра, към мястото, където можеше да види зачервеното й лице. Щеше да се наслади на още няколко дълги минути, през които да я изучава...
- Защо се бавиш толкова. Ще ми помогнеш ли? - попита тя отново.
Да, щеше да й помогне, но заради това, което наистина искаше да й направи, щеше да го зашлеви, изпращайки го право в задгробния живот.
Концентрирай се, човече, не е като да не си виждал женски задник преди.
Беше вярно, но не можеше да си спомни за жена, чието тяло го бе съблазнявало толкова силно.
Брейдън остави вързопа си на земята и когато погледна към измишльотината върху нея,
се намръщи. Маги лежеше на нещо, което смътно приличаше на маса от листа, а отгоре й бяха нападали клони и още листа, които притискаха главата й приведена.
- Как се озова там?
Тя се изви леко назад, така че да може да го изгледа кръвнишки.
- О, не знам. Изглеждаше като добро място за малко почивка.
Син отново се засмя, когато Брейдън завъртя очи заради иронията й.
- Е, лейди Отровен език може би трябва да те оставя там?
Паниката плъзна по челото на Маги и тя бързо добави:
- Вървях си, когато се спънах в нещо и изведнъж тази гигантска купчина от листа падна върху мен. Сега ще ми помогнеш ли да стана.
Брейдън плъзна погледа си по тялото й, което беше в перфектна позиция за...
- Брейдън - извика тя, сякаш можеше да прочете мислите му.
Той не можа да устои да я подразни и попита Син:
- Мислиш ли, че можем да я оставим тук?
- Е, тя каза: „Мъже, кой ли се нуждае оттях...". Може би трябва да й дадем един урок.
- Няма да посмеете да ме оставите тук така... - каза тя, след което добави вече по-малко убедено, - нали?
Брейдън й се ухили с дяволска, разкриваща трапчинките му усмивка.
- Защо не ни настигнеш, след като се осво-
бодиш сама?
Маги въздъхна и го прокле за пореден път под носа си, след което падна по очи върху леглото от листа.
- Ако бяхте джентълмени, дори не бихте си помислили да ме изоставите по този начин.
- Е - пошегува се той, - според теб аз не съм джентълмен, а яхнало похотта, покрито с брадавици, свинско ухо, негодно за нищо, освен за ядене, оригване и преследване на чуждите жени.
Зачервеното й лице стана дори по-червено.
- Чул си това?
- Да и не бих се изненадал, ако кралят на Англия, седящ на трона си в Лондон, го е чул също толкова добре.
Маги искаше да зарови главата си от срам. Думите й не бяха предназначени да ги чуе, тя наистина не мислеше това, което каза. Използва ги, за да затвърди решимостта си и да се концентрира върху недостатъците му. Истинският й проблем с него беше, че обичаше негодника прекалено много.