- Изглеждаше така, сякаш току-що ти бях дал кралско съкровище.
- Така си и беше - отвърна тя тихо.
В този миг Брейдън усети странна нежност към нея в гърдите си. Нямаше определение за това чувство. Никога не бе усещал нещо подобно. Сякаш го порази мълния, когато устните й се извиха леко.
- Все още го пазя.
Признанието й го изуми. Мислеше си, че го е изхвърлила още преди години.
- Наистина ли? Маги кимна в отговор.
- Защо?
Тя смутено сви рамене.
- Това беше най-хубавото нещо, което някой е правил за мен. Не можех да повярвам, че ми направи такъв ценен подарък.
Брейдън бе докоснат от факта, че дори в крехката си възраст е била наясно с истинската стойност на коня. Тогава, отново се бе показала като по-мъдра, по-проницателна от останалите момичета на нейната възраст.
- Аз се почувствах зле, заради начина, по който ти крещя баща ти. Случилото се не беше по твоя вина.
- Не - съгласи се тя и очите й заиграха, когато сбърчи носле, - Иън беше виновникът, защото искаше да ме убие.
Смеейки се, Брейдън се вгледа учудено в нея, когато го изпълниха непознати емоции. Тя беше толкова различна от останалите жени, които познаваше. Раздаваща се и мила, дори буйна и независима.
- Познаваме се от доста време, нали? - попита Брейдън.
- Да.
- Странно е докъде ни доведе животът — каза той, мислейки на глас. - Спомням си първия път, когато те видях. Тъкмо беше проходила. Имаше плешива глава и най-големите очи, които някога съм виждал.
- Далеч от хубавия образ.
- Вярно е - съгласи се той и проследи очертанията на бузата й с показалеца си. - Но за бебе, беше достатъчно задоволителна.
Твърде лесно можеше да си спомни деня, в който за първи път се бе преместила, за да застане от неговата страна. Беше го погледнала с голямата си, сладка усмивка, която бе стоплила сърцето му. След това му изгука и сложи глава на коляното му. Отначало той се бе изпълнил с възторг, докато тя не се засмя и не го ухапа по бедрото.
Той бе извикал, тя се разплака, а кракът му носеше следата от ухапването й в продължение на дни. След станалото се бе доближавал много внимателно до малки деца.
- Само това ли си спомняш? - попита го тя.
- Не - отвърна той и пъхна непокорен кичур от косата й зад ухото й. - Спомням си начина, по който ми се смееше. Смехът ти бе толкова щастлив и почти всеки път, когато посещавах къщата ти на лицето ти имаше усмивка. Докато почина майка ти.
Маги кимна, очите й се натъжиха при спомена.
- Баща ми очакваше да се грижа за момчетата. Мразеше да я вижда тъжна. По някаква
причина това причиняваше болка на собственото му сърце, затова реши да облекчи разговора.
- Да, и от този ден нататък винаги беше толкова сериозна. Особено в дните, когато се опитваше да ме убиеш.
Думите му я накараха да зяпне от изненада и обида, че би могъл да си помисли такова нещо.
- Никога не съм се опитвала да те убия.
- Какво ще кажеш за нощта, когато подпали леглото ми?
- Никога не съм... - гласът й заглъхна, когато си спомни случая. Бе през нощта, когато се вмъкна в стаята на Ангъс, за да види как спи Брейдън.
Никога не бе очаквала, че ще го завари проснат върху леглото без риза. Чаршафите бяха избутани надолу, до кръста му, където се събираха, точно под късите косъмчета, които започваха от пъпа му. Държеше чаршафите с едната си ръка, свита в юмрук, докато другата бе свита под главата му.
До ден днешен Маги си спомняше гледката на бронзовите му, безупречно оформени гърди,
блестящи на светлината на свещта, които се повдигаха и спускаха от дълбокото му, равномерно дишане.
Погълната от него, Маги бе забравила за свещта в ръката си. В единия момент тя му се любуваше, а в следващия свещта се изплъзна от ръката й и подпали дюшека.
Тя се опита да потуши огъня, но той бързо се разпространи. Брейдън рязко се бе събудил, миг преди тя да грабне кофа с вода за миене на пода, с която загаси пожара.
Той се бе приближи, плюейки вода, а челото му бе озадачено, когато се втренчи в нея.
Маги още се чувстваше унизена заради случката.
- Беше инцидент - каза му тя.
- Радвам се да науча, че наистина не си се опитала да ме убиеш.
Маги отклони поглед към краката си. О, какви неща му бе сторила през годините. Общо взето, беше невероятно, че все още говори с нея.
- Знаеш ли, Маги, никога преди не съм забелязвал колко си красива.
Тя го погледна скептично:
- Казваш го, защото съм единствената жена около теб през последните два дни.
- Казвам го, защото е така.
Как й се искаше да му повярва. Но познаваше негодника твърде добре. Сърцето му принадлежеше на дамата, само в момента.