Така че, сега тя бе неговата дама, прошепна сърцето й. По-добре така, отколкото да не го получи никога.
Само да беше толкова лесно. Колкото и да я болеше, когато го виждаше да преследва други жени, не можеше да си представи колко по-зле би се чувствала, ако му се отдаде и след това я изостави.
Сърцето й нямаше да го понесе.
Маги се протегна и докосна лицето му.
- Искам да ти повярвам, но самият ти си го казвал много пъти. Дошъл си на тази земя, за да обичаш жените. Забележи в множествено, не в единствено число.
- Това ли трябва да предприеме човек, за да те спечели.
- Да, искам мъж, който никога няма да ми изневери.
- Искаш много.
- Твърде много, според братята ми.
- Значи си съгласна да остарееш сама? Очарована, Маги наблюдаваше начина, по
който светлината танцуваше в очите му.
- Едва ли ще съм сама. Братята ми имат достатъчно деца, които да ме държат заета.
Той се намръщи:
- Не искаш ли собствени?
- Повече от всичко. Но нуждая ли се от мъж за това, е, нуждая ли се?
Шокираното изражение на лицето му я накара да се засмее.
- Не чух това, което си мисля, нали?
- Разбра ме - добави тя бързо. - Толкова много деца нямат никой, който да ги обича. Брат ти е бил едно от тях. Сигурна съм, че когато съм готова ще открия дете, което да се нуждае от майчина любов.
- Разчиташ ли изобщо на някого за нещо? - А ти?
- Различно е. Аз съм мъж. Ще бъде нехайство от моя страна да разчитам на някого.
- Същото би било да обременя друг за моето благополучие. Винаги съм се справяла сама и ще продължа да го правя.
Брейдън се втренчи поразен в нея:
- Маги, ти си странно момиче.
- Забравяш вироглаво и неразумно.
- Това трябва да са думи на Ангъс.
- Всъщност напоследък най-често на брат ти Локлан. Но също така и на всеки, на когото някога му се е налагало да се справя с мен.
Брейдън се засмя, но преди да отговори Син излезе от гората пред тях.
- Има малко сечище по-напред по пътя, ако ви интересува. Сега тръгвам след вечерята.
- Нуждаеш ли се от помощ? - попита Брейдън.
Син поклати глава.
- Най-добре остани с Маги, в случай че някой от приятелите ни се върне.
- Добра идея.
Брейдън вдигна вързопите им от влажната земя, подаде й нейния и се отправи в посоката, от която бе дошъл Син.
- Хайде, да открием нашия лагер.
Маги се взря в гърба му, копнеейки за невъзможното. Твърде лесно можеше да си представи, че притежава такъв мил и чудесен мъж, който да я привлича. Само ако можеше да му се довери със сърцето си.
Но тя знаеше по-добре. Бе изплакала достатъчно сълзи за него. Щеше да се задоволи с приятелството му, опитвайки се да защити сърцето си по най-добрия възможен начин.
Брейдън запали малък огън, когато откриха мястото, където Син бе оставил вързопа си. Маги седна и захвърли торбата си. Въздъхна тихо от болката в рамото си, причинена от тежестта на вързопа.
- Ето - каза Брейдън, коленичейки зад нея. - Нека да ти помогна.
Преди да успее да протестира, той постави топлите си ръце върху раменете й и нежно разтри схванатите й мускули.
Оу, сега се чувстваше по-добре. Много, много по-добре.
Маги затвори очи и се наслади на усещанията, които дланите му предизвикваха, докато се плъзгаха по ключицата и раменете й. Ръцете му се стискаха и отпускаха в един съблазняващ, успокояващ ритъм.
Докосването му бе едновременно леко и твърдо, горещо и изкусно. Тя неволно изстена, когато притисна палци в гърба й и ги завъртя.
О, твърдото му, горещо докосване беше чисто и просто райско.
Брейдън се наведе толкова близо до нея, че можеше да усети суровия му, земен аромат. Можеше да помирише бъза в косата му.
- По-добре ли си? - попита той с плътен и дълбок глас.
- Да - въздъхна тя, разтопена от приятните усещания.
Той протегна дясната си ръка, улови нежно лицето й в нея и повдигна брадичката й, докато тя не го погледна. Маги се взря в него със страхопочитание от красотата му. Прекрасните му, зеленикаво-кафяви очи потъмняха, докато я гледаше в очакване.
И след това я целуна.
Маги изстена, когато устните му докоснаха нейните, връхлетя я течна топлина, която се събра в центъра на тялото й и запулсира в първична нужда, която почти не разбираше. Докосването на Брейдън бе нежно и внимателно. Страстта вече утихваше.
Маги искаше да го усети по-близо. Нуждаеше се от това.
Обви ръцете си около него и Брейдън с охота прие неизречената й покана, премествайки тялото си, докато между тях не остана друго, освен дрехите им.
Устните му напуснаха нейните, спускайки се с бавни, горещи целувки от бузата към шията й, където подразни плътта й с езика си. Маги простена, когато усещането разпространи тръпки по цялото й тяло. Олюля се от чувствата, които я изпълваха, сливаха се в нещо невероятно. И това беше Брейдън, нейният Брейдън, който я караше да се чувства по този начин.