В този миг го желаеше така, както бе копняла винаги за него.
Колко нощи бе лежала будна, притиснала възглавницата към себе си, преструвайки се, че Брейдън е в ръцете й!
Тя потрепери от изненада, когато го усети там, където никога друг не я бе докосвал. Трябваше ли да го прави? Въпреки това се чувстваше толкова безумно прекрасно.
Езикът му си играеше с устните й, имитирайки ритъма на пръстите му, които се плъзнаха върху центъра на женствеността й, дразнеха я, галеха я и тя бе готова да закрещи.
Изведнъж усети как той сръчно плъзна един пръст в тялото й. Простена дълбоко и инстинктивно повдигна бедрата си, за да усети докосването му по-дълбоко.
Никога през живота си не се бе чувствала така. Стискайки зъби, тя притисна бедрата си към него, жадуваща за още. Копнееща за повече.
Брейдън искаше да закрещи триумфиращо. Тя беше точно там, където той искаше да бъде, и бе готова за него.
Задълбочавайки целувката, той продължи безмилостната игра със сърцевината й, наслаждавайки се на стенанията й.
Беше толкова гореща, влажна и стегната, в очакване да запълни празнината в нея. И той щеше.
Да, щеше да проникне дълбоко в нея, а тя да закрещи от освобождението, молейки го за още, докато и двамата не плувнат в пот, напълно изтощени.
Целувайки я, той описа кръг с палеца си, преди да проникне дълбоко в нея. - Брейдън, моля те - простена тя. И в този нещастен, ужасен миг, реалността
се стовари върху него, когато усети девствеността й с пръста си.
Тя беше девствена. Докато не се появи той е била напълно недокосната.
Против волята си, за пръв път той се видя през нейните очи. Странстващ негодник, който не мислеше за друг, освен за себе си.
Беше я съблазнил. И когато настъпеше утрото, тя щеше да се почувства използвана.
Щеше да го намрази. Или по-лошо, да намрази себе си. Болезнено възбуденото му тяло умоляваше за нейното, но не можеше да я вземе. Не и така. Не и насред гората, като някой остарял звяр, незаинтересуван от чувствата й. Тя беше девица и заслужаваше нещо по-добро за първия си път.
Заслужаваше...
Заслужаваше да го направи с мъж, който я обича.
По дяволите, изкрещя той на себе си. По дяволите и нея, задето бе събудила, съвестта му.
Разгневен и на двамата, Брейдън се насили да се отдръпне.
- Съжалявам, Маги - въздъхна той, - забравих се.
И тогава видя срама в погледа й.
Още по-лошо, сълзи изпълниха очите й, докато се изправяше на крака. Без да проговори, тя се затича към гората. Брейдън хукна след нея и я улови, преди да е избягала твърде далеч.
- Какво има? - попита той.
- Не мога да повярвам, че ти позволих да
направиш това - отвърна тя. - Аз не съм курва, която...
Той спря думите й, поставяйки пръст върху устните й:
- Не, ти не си курва. Ако беше, нямаше да спра.
Маги се намръщи.
- Няма нищо лошо в това, което направихме - продължи той тихо. - Ти си напълно развита жена и не беше редно от моя страна да се възползвам от теб. Ако искаш да мразиш някой за случилото се, мрази мен. Но не вини себе си.
Объркването и болката се смесиха в израза на лицето й, докато тя го изучаваше с поглед.
- Защо го направи?
- Защото те желая - отвърна той, но гласът му се пречупи от желание и емоция. - Дори сега тялото ми копнее за теб по най-болезнен начин.
- Тогава защо спря?
Брейдън повдигна ръка и обви лицето й. Единственото, което можеше направи, бе да я целуне. Не да довърши това, което започнаха.
- Защото не исках да ме намразиш - каза й той. - Или по-лошо, да намразиш себе си.
- Не разбирам.
- Знам. Кажи ми, когато правеше онези планове, в които остаряваш без мъж, никога ли не помисли, че нещо ще ти липсва.
- Разбира се, че го направих. Брейдън изви недоверчиво вежда.
- Включи ли и това, което току-що почувства?
Червенина пропълзя по лицето й.
- Не знаех за него. Искам да кажа, знаех, но не знаех...
- Какво е чувството. Тя кимна.
Брейдън се наведе напред, докато челата им се докоснаха и зарови ръцете си в меката й, чер-веникаво-кафява коса. Това беше всичко, което можеше да направи, не да я докосва интимно, защото точно сега всичко, което искаше, е да бъде интимен с нея.
Всъщност, съжали, че не може просто да пропълзи в нея и да остане там завинаги.
- Това, което почувства, цветенце, е нищо в сравнение с удоволствието да го направиш. И бих дал всичко да съм единственият, който ще ти го покаже.