Маги застина в прегръдката му.
- Да не би да искаш да се ожениш за мен? Брейдън се отдръпна назад, за да види нерешителността, изписана върху лицето й.
- Би ли приела, ако ти предложа?
- Не, познавам те твърде добре. Ти не си от мъжете, които биха се задоволили само с една жена.
Беше истина и той го знаеше със сърцето си и всяка фибра на тялото си. Не можеше да си представи как вечер след вечер се прибира при една и съща жена. Нуждаеше се от разнообразие, от спонтанност.
По-лошото бе, че никога нямаше да й даде сърцето си. Това беше онази част от него, която отказваше да сподели с друг.
А Маги се нуждаеше.. не, поправи се той,
заслужаваше мъж, който да й е верен. Мъж, който никога няма да разбие сърцето й и да я кара да плаче.
Въпреки това, тялото му не го слушаше. Желаеше я с такава ожесточеност, че го болеше. Можеше да се закълне, че слабините му ще пламнат от горещината, която го бе заляла.
- И така, къде ни води това? - попита той.
- Страхувам се, че сме в безизходна ситуация.
- Не - отвърна той и положи ръка на рамото й. - И двамата знаем, че никога няма да те имам.
Защото никога няма да бъда мъжът, от когото се нуждаеш и по-скоро бих умрял, отколкото да те нараня.
- Знам - прошепна тя.
Брейдън я целуна леко по челото, обърна се и я поведе към лагера. Настроението и на двамата беше мрачно, всеки се опитваше да игнорира другия. Но беше трудно.
Като се замисли, беше невъзможно. Вкусът и мирисът й се бяха отпечатали в ума му, и всичко, което можеше да види, бе усмивката й. Всичко, което можеше да чуе, бе как простенва името му.
И Бог да му е на помощ, искаше повече.
Сладкото щастие, което можеха да изпитат заедно... Но Маги не беше от жените, с които се любиш и си тръгваш. Тя беше от жените, за които се жениш.
Би могъл...
Брейдън дори не остави ума си да довърши мисълта му. Никога нямаше да се ожени. Особено за жената, в която можеше да се влюби.
Маги прекара целия следобед в опити да избягва Брейдън, като даде най-доброто от себе си. Но как една жена може да избягва някой, който означава толкова много за нея?
Дори сега, докато той седеше от другия край на огъня до Син, без дори да я поглежда, можеше да почувства присъствието му точно толкова силно, колкото ако седеше до нея. Светлината от огъня играеше по лицето му, карайки очите му да изглеждат среднощно-черни като тези на Син.
Настроението му беше много сериозно след разговора им и на нея й липсваха веселите закачки. И повече от всякога й се прииска да бъде такъв тип жена, че да може просто да влезе там, да го съблазни в нощта и да бъде доволна от това, че я напуска на сутринта.
Може би братята й бяха прави. Искаше прекалено много от мъжа.
Но все пак, не беше ли в правото си да иска същото обвързване и привързаност, каквито един мъж иска от жена?
Ох, просто не й изглеждаше честно.
Неподозиращ за нейните мисли и коси погледи, Брейдън облиза мазнината от устните си по начин, който накара тялото й да се възпламени от желание.
Как можеше един мъж да е толкова прекрасен? И защо, о, защо не можеше да го изкара от ума си?
Тя отклони погледа си.
Но каква беше ползата? Все още можеше да види тези прекрасни зеленикаво-кафяви очи да се шегуват с нея. Чуваше го да я нарича „цветенце" и усещаше силните му ръце да бродят по най-съкровените места от тялото й.
Мъжът беше просто пагубно великолепен. И в този миг й се прииска никога да не го беше виждала. Можеше само да си представи мирните години, които щеше да опознае, ако не се беше опитвала да спечели вниманието му.
Син стана веднага след като приключи с яденето.
- Пак ще поема първата смяна. Вечерята й беше забравена, когато Маги
бързо се изправи, докато спомените от предишната нощ препускаха през нея. Последното, от което имаше нужда, е още веднъж да се събуди в ръцете на Брейдън.
Трябваше да направи нещо, за да остави разстояние между тях.
- Може би аз трябва да поема една стража? И двамата мъже я погледнаха все едно си беше изгубила ума.
И тя беше, но това бе извън темата. Още по-лошо, Брейдън й отправи знаеща, развратна усмивка.
- Без да се обиждаш - каза Син сухо, - Но предпочитам да оживея през нощта.
- Просто се опитвам да съм полезна - отвърна тя.
- Тогава се наспи добре - каза Син, като и обърна гръб.
На Маги й се искаше да притежава малко от сарказма на Син, за да излезе с подходящ, хаплив отговор, но всичко, което можеше да направи, бе да седне обратно и да се върне към храната си.
Брейдън прокара дяволито език по горната си устна, докато се изтягаше на една страна и я наблюдаваше над огъня. Тя погледна надолу и се опита да не забелязва как беше протегнал възхитително дългите си крака.