— И аз така мисля — каза Стайвесънт. — Това е първият ни реален контакт. Приготвили сме магнетофон. Ще вземем акустичен отпечатък от гласа. И ще се опитаме да проследим източника на обаждането. От теб се иска да говориш колкото се може по-дълго.
Ричър хвърли бърз поглед на Нили. Тя погледна часовника си.
— Нямаме толкова време — каза тя.
Ричър кимна.
— Как можем да разберем какво е в момента времето в Чикаго?
— Мога да се обадя в „Андрюс“ — каза Фрьолих. — Но защо?
— Обади се, после ще ти обясня.
Тя пристъпи към един от другите телефони. След четири минути от метеорологичната служба на военновъздушните сили й докладваха, че в Чикаго е ясно и студено и се очаква да се задържи така. Ричър погледна отново часовника си. Девет и двайсет и седем.
— Е, добре — каза той.
— Опитай се да протакаш, чу ли? — каза Стайвесънт. — Те явно не те познават. Не могат да си обяснят кой си. И това много ги притеснява.
— Благотворителният обяд по случай Деня на благодарността също ли е оповестен в интернет?
— Да — отвърна Фрьолих.
— С точно време и място?
— Да — повтори тя.
Девет и двайсет и осем.
— Какво още предстои? — запита Ричър.
— След десет дни още една среща на Уолстрийт — отвърна тя. — И това е всичко.
— А през този уикенд?
— Връща се в Северна Дакота с жена си. Утре късно следобед.
— И това ли го пише в интернет?
Фрьолих поклати глава.
— Не, това са си негови семейни ангажименти. Тях не ги оповестяваме по никакъв начин.
Девет и двайсет и девет.
— Добре — каза Ричър.
След миг телефонът иззвъня. В настаналата тишина звънът му беше оглушителен.
— Малко са подранили — каза той. — Нещо нервничат.
— Опитай се да ги задържиш на линията — още веднъж каза Стайвесънт. — Възползвай се от любопитството им. Не спирай да говориш.
Ричър вдигна слушалката и каза:
— Ало!
— Следващия път няма да извадиш такъв късмет, умнико — каза мъжки глас.
Ричър не отговори, заслушан във фоновите шумове, които се чуваха по линията.
— Хей — каза гласът, — на теб говоря!
— Само че аз не желая да разговарям с теб, кретен! — отвърна Ричър и затвори телефона.
Стайвесънт и Фрьолих го гледаха като вкаменени.
— Какви ги вършиш, по дяволите? — изрева Стайвесънт.
— Нещо не съм в настроение за приказки — каза Ричър.
— Казах ти да го задържиш на линията колкото можеш повече!
Ричър вдигна рамене.
— Ако толкова ти се приказваше с него, да беше вдигнал ти телефона. Можеше да се престориш, че съм аз. И да си приказвате колкото ви душа иска.
— Това беше умишлен саботаж! — пенеше се Стайвесънт.
— Не е вярно. Беше ход от играта.
— Това тук не ти е игра.
— Напротив, точно игра е.
— Трябваше да изкопчим информация.
— Я не се занасяй! Никаква информация нямаше да изкопчиш.
Стайвесънт млъкна.
— Искам чаша кафе — каза Ричър. — Ти ни измъкна от ресторанта, преди да сме свършили.
— Никой да не мърда оттук — каза Стайвесънт. — Може пак да се обадят.
— Няма да се обадят — каза Ричър.
Изчакаха още пет минути, после се отказаха, наляха си по една чашка кафе и тръгнаха към заседателната зала. Нили мълчеше, вглъбена в мислите си. Фрьолих също не продумваше. Стайвесънт се тресеше от гняв.
— Обяснявай! — кресна той.
Ричър се оказа сам в единия край на масата. След като той седна, Нили зае неутрална позиция някъде по средата. Фрьолих и Стайвесънт се настаниха плътно един до друг на противоположния край.
— Тия типове използват чешмяна вода, за да си залепват пликовете — каза Ричър.
— Е? — запита Стайвесънт.
— Шансът да допуснат разговорът им да бъде засечен от централата на тайните служби на Съединените щати е едно на милион, по дяволите! Ами че те самите щяха да затворят телефона. Аз не исках да им доставя това удоволствие. Искам да им е ясно, че ако ще си играят с мен, аз съм по-силен от тях.
— И ти провали всичко само за да им докажеш, че пикаеш по-нависоко?
— Нищо не съм провалил — каза Ричър. — Разполагаме с всичката информация, която изобщо може да се изкопчи от тях.
— С нищо не разполагаме!
— Напротив, имаме гласов отпечатък. Тоя тип каза цели дванайсет думи. С всички съществуващи гласни в езика и повечето съгласни. Както шипящи, така и фрикативни.
— Трябваше да разберем откъде се обаждат, кретен такъв!
— От обществен телефон с електронно блокирана система за идентифициране на повикването. Някъде в Средния запад. Помисли малко. Стайвесънт. Днес до обяд са били в Бисмарк, въоръжени до зъби. Така в самолет няма да ги пуснат. Значи са с кола. В момента да са най-много на шест-седемстотин километра оттам. Намират се в един от петте-шестте огромни по територия съседни щати, в някой бар или магазин, и използват обществения телефон. А всеки, който има достатъчно мозък, за да си залепи плика с чешмяна вода, ще се сети и точно колко дълъг разговор да проведе, за да не го засекат.