— Джо следеше отблизо професионалната ти кариера. Майка ви го осведомяваше за това-онова. Той все се сравняваше с теб.
— Майка ни почина седем години преди него. По онова време аз нямах никаква професионална кариера.
— Награден си със Сребърна звезда за Бейрут. Това е било в самото начало на кариерата ти.
— Една бомба избухна точно до мен — отвърна той. — Дадоха ми медал, защото не се сещаха какво друго да ме правят. В армията е така. И Джо го знаеше.
— Той все се сравняваше с теб — повтори тя.
Ричър се размърда на седалката. По предното стъкло се образуваха малки ручейчета от кондензирана влага.
— Може и да се е сравнявал. Но едва ли с мен.
— С кого тогава?
— Може би с баща ни.
Тя вдигна рамене.
— Никога не сме разговаряли за баща ви.
— Ето, виждаш ли? — каза Ричър. — Даже не е смеел да засегне темата. Избягвал я е. Отричал е, че съществува.
— Смяташ ли? — попита тя. — Че какво толкова е представлявал баща ви?
Ричър обърна глава. Затвори очи.
— Беше морски пехотинец — каза той. — В Корея и Виетнам. В него съжителстваха сякаш двама души. В семейството беше мил, любещ съпруг, грижовен баща. А в същото време — хладнокръвен, безмилостен убиец, който не трепваше пред нищо. В сравнение с него аз съм една душица.
— А, значи ти се сравняваш с него! — извика Фрьолих.
Той поклати глава.
— Какъв смисъл има? В сравнение с него аз съм просто една душица. Каквото и да направя. А това в края на краищата не е и чак толкова лошо.
— Ти май не го обичаш много.
— Не го мразя. Беше свестен човек. Само че малко побъркан. В днешно време няма място за такива като него.
— Джо не трябваше да ходи в Джорджия — каза тя.
Ричър кимна.
— Спор няма — каза той. — Само че никой не му е виновен. Трябваше да е по-разумен.
— Ти също.
— Аз съм много разумен. Ето например навремето се записах във военната полиция, а не в морската пехота. Нито пък някога бих се захванал да проектирам стодоларови банкноти. Аз се задоволявам с това, което мога.
— И сега си въобразяваш, че знаеш как да се справиш с тия типове?
— Така както боклукчията знае как да изхвърли боклука. То не е чак такава философия.
— Много си самонадеян.
Той поклати глава.
— Виж какво, писна ми да се оправдавам. Това е някакъв абсурд! Ти познаваш ли съседите си? Знаеш ли кой освен теб живее в този квартал?
— Всъщност, не — отвърна тя.
Той изтри с длан влагата от стъклото и посочи с пръст.
— Да кажем, че в една от тези къщи живее някаква старица, която плете пуловери. И какво, ще вземеш да й почукаш на вратата и ще й кажеш: Как може да си въобразявате, че знаете как се плетат пуловери? Каква е тази самонадеяност?
— За теб една битка на живот и смърт е същото като плетенето на пуловери?
— Просто искам да ти кажа, че всеки човек разбира от нещо. Аз например разбирам от това. Може би то е единственото, от което разбирам. Не се гордея особено с уменията си, но няма защо и да се срамувам от тях. Просто го мога и това е. Аз съм програмиран да побеждавам. Генетично. От няколко поколения.
— Джо имаше същите гени като теб.
— Не, той просто имаше същите родители. Има разлика.
— Надявам се, че самоувереността ти е оправдана.
— Бъди спокойна. Особено сега, когато Нили ми помага. Аз и в сравнение с нея съм душица.
Фрьолих погледна встрани през прозореца и се умълча.
— Какво пак? — попита той.
— Тя е влюбена в теб.
— Глупости!
Фрьолих го погледна право в очите.
— Откъде си толкова сигурен?
— Нили никога не се е интересувай от мен.
Фрьолих само поклати глава.
— Аз съвсем наскоро я питах — каза той. — Онзи ден. И тя ми го каза направо. Каза, че никога не си е падала по мен. С едносрични думи, но в този смисъл.
— И ти й повярва, така ли?
— А не трябваше ли?
Фрьолих не отговори. Ричър полека се усмихна.
— Какво, ти наистина ли мислиш, че Нили си пада по мен?
— Усмивката ти е също като на Джо — каза тя. — Малко крива, малко срамежлива. Той имаше най-красивата усмивка, която съм виждала.
— Ти май не си го прежалила напълно, така ли е? — попита той. — Мисля, че това е очевидно. Или само ти не го разбираш?
Тя не отговори. Просто слезе от колата и закрачи по тротоара. Той я последва. Беше студено, нощният въздух бе тежък. Усещаше се влага откъм близката река, а също и мирис на изгоряло реактивно гориво. Стигнаха до къщата й. Тя отключи вратата и двамата влязоха.