Стайвесънт попълни нужните документи на рецепцията и се върна с три електронни карти, които служеха вместо ключове за вратите. Раздаде ги донякъде смутено на тримата и промърмори номерата на стаите. Бяха една до друга. Порови в джоба си и подаде на Фрьолих ключовете от събърбана.
— Аз ще се върна с шофьора, който докара Нили — каза той. — Утре в седем ви чакам в службата за среща с Банън. И тримата.
После се обърна и си тръгна. Нили прибра картата и газираната напитка, вдигна чантата с дрехите и веднага пое към стаята си. Фрьолих и Ричър я последваха, всеки с картата от своята стая. В началото на коридора имаше още един полицай, седнал на обикновен стол от трапезарията, изправен на задните му крака с гръб към стената. Ричър се провря покрай него с неугледния си багаж и спря при вратата си. Фрьолих вече беше стигнала до своята, през една от неговата. Тя изобщо не се обърна да го погледне.
Ричър влезе в стаята. Отвътре тя изглеждаше като умален вариант на стандартна хотелска стая, каквито бе виждал с хиляди. Само дето имаше едно легло вместо две, както и един стол, масичка, обикновен телефон, а и телевизорът беше с по-малък екран. Иначе всичко останало беше напълно стандартно. Завеси на цветя, предвидливо спуснати. Покривка на леглото със същия цветен мотив с ластици на ъглите, изпъната като дъска. Никакви тръстикови кошници за саксии по стените. Само някаква евтина репродукция в рамка над леглото, която трябваше да мине за акварелна рисунка на древногръцки храм. Той си разопакова багажа и подреди тоалетните принадлежности на малката поличка над мивката. Погледна часовника си. Минаваше полунощ. Денят на благодарността бе настъпил. Свали сакото на Джо и го пусна върху масата. Разхлаби вратовръзката и се прозина. На вратата се почука. Той се пресегна и отвори. В рамката стоеше Фрьолих.
— Влизай — каза Ричър.
— Само за минута — каза тя.
Той се върна и приседна на ръба на леглото, като й отстъпи стола.
Косата й беше в безпорядък, сякаш нарочно я бе рошила с ръце. Така изглеждаше още по-добре. По-млада и някак по-уязвима.
— Аз наистина съм го прежалила — обясни тя.
— Добре — каза той.
— Но същевременно разбирам защо си мислиш, че не съм.
— Добре — каза той.
— Така че тази нощ предлагам да спим отделно. Не бих желала да се чудиш защо съм при теб.
— Както предпочиташ — каза той.
— Та ти толкова много приличаш на Джо! Невъзможно е да не ми напомняш за него. Но държа да знаеш, че никога не съм те възприемала като заместител.
— И все пак мислиш, че аз съм виновен, задето го убиха?
Тя извърна глава.
— Има си причина за това, че го убиха. Нещо в съзнанието му, нещо в семейния му произход. Нещо, което го е накарало да мисли, че ще победи някого, когото е било невъзможно да победи. Нещо, което го е накарало да се надява, че всичко ще бъде наред, а то не е било. Същото нещо може да се случи и на теб. И ако не го разбираш, си глупак.
Ричър кимна, но не отговори. Тя стана от стола и мина покрай него. Той усети аромата на парфюма й.
— Ако ти потрябвам, повикай ме — каза той.
Тя не отговори. А той не стана да я изпрати.
След половин час на вратата му отново се почука. Той отвори, като очакваше да е Фрьолих. Но беше Нили. Напълно облечена, леко уморена на вид, но спокойна.
— Сам ли си? — попита тя.
Той кимна.
— Къде е тя?
— Отиде си.
— Заетост или липса на интерес? — попита Нили.
— Обърканост — отвърна той. — Ту иска аз да съм Джо, ту ме обвинява за смъртта му.
— Тя още е влюбена в него.
— Очевидно.
— Шест години след края на връзката им.
— Това нормално ли е? — запита той.
Тя вдигна рамене.
— Мен ли питаш? Предполагам, че някои хора ги държи дълго време. Явно брат ти е бил готин мъж.
— Не го познавах толкова отблизо.
— Наистина ли заради теб го убиха?
— Не, разбира се. Аз тогава бях на милион километра от него. Не бяхме разговаряли седем години. Вече ти казах това.
— Та какво се опитва да докаже тя?
— Фрьолих твърди, че Джо е бил толкова безразсъден, понеже през цялото време се е сравнявал с мен.
— А така ли е?
— Съмнявам се.
— Ти сам каза, че след това си се чувствал гузен. Докато гледахме видеозаписа.
— Мисля, че ти казах, че съм се чувствал гневен, не гузен.
— Гневен или гузен, все едно. Защо си се чувствал гузен, след като вината не е била твоя?
— Сега и ти ли твърдиш, че аз съм виновен за смъртта на брат си?
— Просто те питам защо си гузен.
— Той израсна в една перманентна заблуда.