— Е, какво? Целунахте се и се помирихте, така ли? — запита Нили.
— По малко и от двете — каза той.
Той взе една чаша от масата и я напълни с кафе. Избра си кексче със стафиди. В този момент се появи Фрьолих, изкъпана и стегната в черни джинси, черна риза и черно спортно яке. Тримата изпиха и изядоха всичко, което бе останало по масата след нашествието на мъжете от охраната, после заедно се упътиха към събърбана на Стайвесънт. Още нямаше седем сутринта в Деня на благодарността и градът изглеждаше като след пълна евакуация. Навсякъде цареше тишина. Беше студено, но нямаше вятър. Слънцето току-що бе изгряло, небето беше синьо, каменните сгради изглеждаха като позлатени. По улиците нямаше никакви коли. Стигнаха до службата за броени минути. Стайвесънт ги очакваше в залата за съвещания. Неговата представа за небрежно облекло се изразяваше в безупречно изгладен сив панталон и розов пуловер под небесносиньо яке за голф. Ричър си помисли, че на етикетите отвътре като нищо пише „Брукс Бръдърс“, а също и че мисис Стайвесънт с положителност е отишла сутринта в болницата в Болтимор, защото днес се падаше четвъртък, нищо, че беше Денят на благодарността. От другата страна на масата срещу Стайвесънт беше седнал Банън. Беше си с обичайните дрехи — туидено сако и мъхест вълнен панталон. И в делник, и в празник той си приличаше на полицай. И на човек, чийто гардероб не предлага особено богат избор.
— Е, да почваме — каза Стайвесънт. — За днес имаме натоварен дневен ред.
— По първа точка — обади се Банън, — ФБР официално препоръчва отмяна на мероприятието. Знаем със сигурност, че ония типове са в града, следователно имаме всички основания да предположим, че ще направят пореден опит за покушение.
— Отмяна не се допуска — отвърна Стайвесънт. — Може на някои раздаването на безплатна пуйка в приют за бездомници от вицепрезидента на САЩ да им звучи като празна символика, но в град като този символиката има значение. Ако Армстронг се откаже в последния момент, политическите последици за имиджа му ще бъдат катастрофални.
— Добре, в такъв случай ще изпратим наши хора на терена — каза Банън. — Не за да ви изземваме функциите. По всички въпроси, отнасящи се до личната безопасност на Армстронг, ще стоим настрана и няма да ви се пречкаме. Но ако стане нещо, колкото сме по-наблизо, толкова по-добре.
— Някаква конкретна информация? — попита Фрьолих.
Банън поклати глава.
— Никаква — отвърна той. — Просто предчувствие. Но бих желал да го приемете с нужната сериозност.
— Аз приемам всичко с нужната сериозност — каза Фрьолих. — Всъщност променила съм плана из основи. Мероприятието ще се проведе на открито.
— На открито ли? — стресна се Банън. — Че така не е ли още по-лошо?
— Не — каза Фрьолих. — При конкретните обстоятелства така е по-добре. Помещението е продълговато, с нисък таван. Кухнята е най-отзад. Ще се натрупа голяма тълпа. Няма никаква практическа възможност да използваме метални детектори на вратите. В края на ноември всичките тия хора ходят навлечени с по пет ката дрехи, а освен това носят по себе си какви ли не метални джунджурии. Изключено е да ги претърсваме основно. Пък и кой знае какви болести разнасят! А не мога да накарам моите агенти да си сложат ръкавици, понеже ония ще се обидят. Затова приемаме, че престъпниците разполагат с добри възможности да се смесят с тълпата и да достигнат до Армстронг, като ние не сме в състояние да направим почти нищо, за да ги спрем.
— А защо на открито да е по-добре?
— Към приюта има един страничен двор. Ние ще разположим масите за сервиране в дълга редица под прав ъгъл спрямо стената на сградата. Храната ще се изнася през прозореца на кухнята. Армстронг, жена му и четирима агенти ще застанат зад масите за сервиране, с гръб към зида на двора. Гостите ще приближават откъм лявата им страна, в колона по един, като опашката ще минава през кордон от още няколко агенти. След като си получат храната, ще влизат вътре и ще сядат на някоя от масите да обядват. Така и телевизионните екипи ще са по-доволни. Външните снимки винаги са за предпочитане. Освен това ще можем по-лесно да контролираме тълпата. От ляво на дясно, под строй: първо парче пуйка от Армстронг, после лъжица плънка от мисис Армстронг, после влизат вътре, сядат и се хранят.
— Предимства? — запита Стайвесънт.