В стаята настана тягостно мълчание.
— Които и да са, те ме познават лично — каза накрая Фрьолих.
Банън кимна.
— Много съжалявам, колеги, но от днес ФБР насочва издирването към хора на тайните служби. Не сегашни служители, защото те щяха да знаят, че предупреждението за демонстрацията се е получило с един ден по-рано, и биха я изтеглили напред. Така че нашето издирване се съсредоточава върху неотдавна напуснали служители, които още познават добре системата отвътре. Такива, които знаят, че вие никога няма да уведомите Армстронг. Такива, които познават мис Фрьолих лично. А също и Нендик и при това знаят къде да го открият. Може би такива, които са напуснали при не особено приятни обстоятелства и все още имат зъб някому. И този някой не се казва Брук Армстронг, а е от ръководството на тайните служби. Понеже според нашата хипотеза Армстронг е средство, а не цел. Те са готови да пречукат един новоизбран вицепрезидент само за да ви направят мръсно. Така както вече пречукаха двама други мъже на име Армстронг.
Мълчание.
— Че какъв им е мотивът? — запита Фрьолих.
— Един огорчен, посрамен, опозорен бивш служител сам по себе си е жив, ходещ мотив. И ние всички знаем прекрасно това. Защото всички сме си патили от такива хора.
— А какво ще кажеш за отпечатъка? — обади се Стайвесънт. — На всички наши служители отпечатъците са картотекирани. Винаги е било така.
— Нашата хипотеза е, че става въпрос за двама души. Единият, да го наречем мъжа с палеца, е засега неизвестен сътрудник на другия, мъжа с найлоновите ръкавици. Именно този с ръкавиците е работил при вас. Другият явно не е. Така че, като казвам те и тях, използвам множествено число за удобство. Нямам предвид двама ренегати, а само един.
— Само един ренегат…
— Такава е нашата хипотеза — каза Банън. — Но множественото число те и тях не е само удобно. То е полезно и поучително, защото в случая наистина става дума за екип. Ние сме длъжни да гледаме на тях като на едно цяло. Защото те обменят информация помежду си. Затова аз допускам, че макар само единият да е работил при вас, и двамата знаят служебните ви тайни.
— Ние сме голям отдел — каза Стайвесънт. — Текучеството на хора е значително. Някои напускат. Други ги уволняваме. Или ги пенсионираме. Понякога против волята им.
— В момента проверяваме списъците на персонала — каза Банън. — Получихме ги направо от отдел „Кадри“ на Министерството на финансите. Засега оглеждаме движението на служители през последните пет години.
— Сигурно списъкът ще е доста дълъг.
— Нищо, имаме достатъчно хора.
Известно време никой не продума.
— Много съжалявам, колеги — каза Банън. — На никого не е приятно да чуе, че проблемът е сред неговите хора. Но това е единственото възможно заключение. Лоша новина, особено в ден като този. Защото тези типове сега са в града и знаят точно какво мислите и как смятате да действате. Така че моят съвет е: отменете мероприятието. А ако това не става, то вторият ми съвет е да си отваряте очите на четири.
В настъпилото мълчание Стайвесънт кимна.
— Ще ги отваряме — каза той. — В това поне можеш да бъдеш сигурен.
— Моите хора ще заемат позиции два часа предварително — каза Банън.
— А нашите един час преди твоите — отвърна Фрьолих.
Банън се усмихна с тънките си стиснати устни, отблъсна стола си от масата и се изправи.
— Е, ще се видим там — каза той. После излезе от стаята и затвори вратата зад себе си — тихо, но решително.
Стайвесънт погледна часовника си.
— Е?
Известно време те бяха седели мълчаливо, след което един по един се бяха изнизали към фоайето и машината за кафе. След това отново се бяха събрали в заседателната зала. Насядали, всеки на мястото си, сега гледаха втренчено стола, на който бе седял Банън, сякаш той все още беше там.
— Е? — повтори Стайвесънт.
Никой не продумваше.
— Изводът се налага от само себе си — каза той. — Те не могат да ни припишат мъжа с палеца, но другият е положително от нашите. Представям си какъв празник ще настане сега в Бюрото. Ще им се разтегнат лицата от хилене. За наша сметка.
— От което не следва, че няма да са прави — отбеляза Нили.
— Така е — съгласи се Фрьолих. — Тия типове знаят къде живея. Така че Банън явно е прав.
Стайвесънт потръпна нервно и направи гримаса, сякаш съдията току-що бе отсъдил точка за противниковия отбор.