Така или иначе, сега тя даваше приют на петдесет бездомници, които идваха да нощуват тук. Всяка сутрин пазачите ги събуждаха, раздаваха им закуска и ги изригваха на улицата. След това петдесетте железни легла се прибираха, подът се измиваше с маркучи, а въздухът се напръскваше с дезинфектант. На мястото на леглата се внасяха метални маси и столове, на които се сервираше безплатен обяд и вечеря. Всяка вечер точно в девет се извършваше обратната процедура на превръщане на столовата за бедни в приют за бездомни.
Но днешният ден нямаше да бъде като останалите. Денят на благодарността по принцип се различава от обикновените делници, а тази година щеше да бъде още по-различен.
Нощните питомци на приюта бяха изритани навън половин час по-рано от обичайното време, което беше двоен удар за тях, защото в празник по улиците се възцаряваше зловеща тишина и постъпленията от просия практически пресъхваха. Подът бе изтъркан значително по-усърдно от друг път, а във въздуха бяха изпръскани рекордни количества дезинфектант. Масите бяха наредени в по-прави редици, столовете бяха разположени по-симетрично от двете им страни; за случая бяха извикани повече доброволци, като всички бяха издокарани с нови бели блузи с името на благотворителя, отпечатано с червени букви върху предницата.
Първите двама агенти на тайните служби, които пристигнаха на мястото на събитието, бяха от така наречения Екип за първоначален оглед на терена. Въоръжени с планоснимачна скица на квартала и оптически мерник, свален от снайперска карабина, те обходиха педя по педя целия маршрут, по който щеше да мине Армстронг, като на всяка стъпка агентът с мерника се спираше, вдигаше уреда, оглеждаше всеки прозорец и покривна тераса и произнасяше описанието и координатите им на глас, докато другият ги намираше на скицата. Идеята беше, че ако даден прозорец или покрив се вижда от мястото, където щеше — макар и за миг — да се намира Армстронг, то самият Армстронг също щеше да се вижда от въпросния покрив или прозорец, както и от евентуалния стрелец, застанал на него. Затова задачата на агента с планоснимачната скица беше да маркира всички такива потенциални стрелкови позиции, както и да изчисли разстоянието до тях. Всеки обект, който се намираше в радиус до двеста метра от двора, биваше отбелязан с черно кръстче на скицата.
Мястото на събитието беше добре подбрано. Като единствени възможни стрелкови позиции бяха отбелязани покривите на отсрещните изоставени пететажни складови постройки. Човекът със скицата постави всичко на всичко пет черни кръстчета в една линия, нищо повече. Той написа отдолу Проверено с мерник, 08,45 часа — всички подозрителни места отбелязани, подписа се и добави дата. Агентът с мерника преподписа експертното заключение, после скицата бе навита на руло и прибрана в багажника на служебния събърбан в очакване на Фрьолих.
След това на мястото пристигна полицейска камионетка с пет киноложки единици — на прост език — кучета. Една такава единица обиколи отвътре самия приют. Други две влязоха в отсрещните складове. Последните две, специално обучени за откриване на експлозиви, бяха пуснати да обходят околните улици в радиус от сто и двайсет метра. Извън този радиус лабиринтът от тесни улички предоставяше на кортежа достатъчно голям брой алтернативни маршрути, за да направят избора на подходящо място за залагане на взривно устройство практически невъзможен. Веднага след обявяването на някоя улица или сграда за обезопасена, пред нея заставаше патрул от градската полиция. Небето си оставаше ясно и слънцето се изкачваше все по-високо, създавайки илюзия за топлина; полицаите, които трябваше да висят няколко часа на пост, мърмореха по-малко от обикновено.
Към девет и трийсет приютът вече се бе превърнал в център на напълно обезопасена зона от половин квадратен километър. Пеши и моторизирани полицаи осъществяваха отцепването, като над петдесет други униформени — повече, отколкото наброяваше населението на охранявания периметър — сновяха из този половин квадратен километър. Градът си оставаше празнично тих. Част от обитателите на приюта се навъртаха по околните улици. От една страна, не се сещаха как по-продуктивно да си уплътнят времето, а от друга, знаеха от собствен опит, че когато се раздава безплатен обяд, по-добре е да подраниш, отколкото да закъснееш. На един политик не можеш да му имаш вяра да разпределя икономично порциите, та след първите трийсет минути като нищо щяха да останат само мършави крилца.