— Горе всичко изглежда наред — каза Ричър. — Идеално място за стрелба, но докато нашите момчета го пазят, сме в безопасност.
Стайвесънт кимна, извърна се и сам огледа покривите на петте склада. Всички се виждаха от двора на приюта. Силуетите на петимата снайперисти и дулата на оръжията им се очертаваха на фона на небето.
— Фрьолих те търсеше — каза Стайвесънт.
Край стената на сградата персоналът и неколцина агенти подреждаха дълги маси от рендосани дъски върху дървени магарета. Идеята беше да се оформи нещо като бариера за насочване на опашката. В десния си край масите щяха да опират плътно до стената на приюта, а вляво щяха да стигат на около метър от отсрещната стена. Зад тях щеше да остане заградено пространство с ширина около метър и осемдесет. Армстронг и съпругата му, охранявани от четирима агенти, щяха да застанат в заграждението. При това положение стената за екзекуции се падаше точно зад гърбовете им. Отблизо тя не изглеждаше толкова зловещо. В затопления от слънцето тухлен зид имаше нещо предразполагащо пасторално. Ричър се обърна и погледна към покривите на петте склада. Кросети отново му махна. Буден съм, не се бой.
— Ричър — чу той гласа на Фрьолих.
Извърна се и я видя да се приближава към него откъм сградата на приюта. Носеше папка с щипка, издута от бележките й за деня. Имаше делови и авторитетен вид — забързана, компетентна, владееща положението. Изглеждаше превъзходно. Черните дрехи подчертаваха котешката жилавост на фигурата й; сините й очи блестяха от възбуда. Десетки агенти и униформени полицаи кръжаха наоколо, готови да се подчинят на всяка нейна команда.
— Засега всичко изглежда наред — каза тя. — Бих желала обаче и ти да пообиколиш. Просто огледай обстановката. Нили вече тръгна. Знаеш какво да търсиш.
— Много е приятно, нали?
— Кое?
— Да правиш нещо наистина добре — каза той. — Да ръководиш хора и да поемаш отговорност за решенията си.
— Смяташ ли, че се справям?
— Ти си страхотна. Това, което правиш, е наистина геройство. Армстронг е извадил голям късмет с теб.
— Да се надяваме… — каза тя.
— Вярвай ми!
Тя се усмихна — кратко и някак свенливо — и се отдалечи, като прелистваше папката си. Той закрачи в обратната посока и излезе на улицата. Свърна вдясно и мислено си определи маршрут с радиус от пряка и половина.
На ъгъла патрулираха полицаи и бе започнала да се оформя групичка от дрипави хора, които очакваха безплатния си обяд. На петдесет метра по-нататък две подвижни телевизионни станции се подготвяха за пряко излъчване. Хидравличните им антени се издигаха нагоре, сателитните чинии се въртяха и насочваха в пространството. Техници развиваха кабели и пренасяха камери. Той забеляза Банън с още шестима мъже и жени, за които предположи, че са от специалния екип на ФБР, който току-що бе пристигнал. Банън беше разгърнал карта върху предния капак на колата си; хората му се бяха скупчили наоколо и я разучаваха. Ричър му махна с ръка, после сви вляво и подмина една тясна уличка, която се провираше между складовете. Откъм железопътните коловози в далечината се чуваше потракването на преминаващ влак.
На изхода на уличката, с гръб към нея, беше застанал патрул от градската полиция. Наблизо имаше паркирана кола. Вътре седеше друг полицай. Кварталът гъмжеше от униформени. И всички дежуреха в празничен ден. Сметката за безплатното мероприятие на Армстронг щеше да излезе доста солена.
Тук-там из квартала имаше разни западнали магазинчета, но днес всички бяха затворени. Ричър видя и няколко авторемонтни работилници със спуснати ролетки. В една заложна къща някакъв грохнал старец миеше прозорците. Ако не се брояха полицаите, той беше единствената жива душа на цялата улица.
Магазинчето му беше тясно и високо, с подвижни решетки зад стъклото. На витрината имаше изложени всевъзможни вехтории: стенни часовници, кожени палта, музикални инструменти, транзистори, радиобудилници, грамофони, бинокли, коледни гирлянди от разноцветни лампички. На стъклото пишеше с големи букви, че магазинът изкупува всякакви видове промишлени стоки. Всичко, което не расте в земята и не се движи само. Магазинът предлагаше и разнообразни услуги — тук се осребряваха чекове, оценяваха се бижута, поправяха се ръчни часовници. На витрината имаше поставка с часовници. Повечето бяха старомодни механични модели с изпъкнали стъкла, големи светещи цифри и красиво оформени стрелки. Ричър отново прочете надписа: Поправка на часовници. После погледна стареца. Ръцете му бяха мокри до лактите.