— Пристигане след минута — каза тя в малкия микрофон на китката си. — Шофьорите докладват, че са на две преки оттук. От покрива виждате ли ги вече? — Чу отговора в слушалката и отново вдигна микрофона до устата си: — На две преки.
Кухненските работници приключиха с изнасянето на храната и изчезнаха. Ричър не можеше да види кортежа заради тухлената стена, но чуваше приглушения рев на двигателите. Мощни машини, дебели гуми, скърцане на спирачки. Най-напред покрай входа мина патрулката на градската полиция, следвана от един събърбан, после президентският кадилак спря точно срещу портала. Един от агентите пристъпи напред и отвори вратата. Армстронг слезе, после се обърна и подаде ръка на жена си. Снимачните екипи се втурнаха напред. Семейство Армстронг застанаха за момент един до друг и се усмихнаха на обективите. Мисис Армстронг беше висока блондинка, чиито скандинавски гени бяха емигрирали в Новия свят преди около двеста години. Това си личеше от пръв поглед. Беше облечена с изгладени джинси с ръбове и подплатено яке, с два номера по-голямо, та да има място отдолу за бронежилетката. Косата й беше фиксирана с лак и обграждаше лицето й като в рамка. Изглеждаше малко неловко в джинсите си; явно не бе свикнала с подобни дрехи.
Армстронг също беше по джинси, но те му стояха така, сякаш цял живот друго не бе обличал. Червеното му карирано яке беше закопчано догоре. Беше му малко тясно и опитното око веднага различаваше формата на жилетката отдолу. Беше гологлав. Личната му охрана се строи около тях и ги въведе в двора. Обективите на камерите следяха всяка тяхна стъпка. Личните бодигардове бяха облечени като Фрьолих — с черни джинси и черни спортни якета с вдигнати догоре ципове върху бронежилетките. Единият беше и с черна плетена шапка. От ушите им стърчаха къдравите шнурчета на слушалките, а оръжията издуваха якетата им отстрани на кръста.
Фрьолих ги поведе към заграждението с масите за сервиране. От двата края на главната маса застана по един агент със скръстени на гърдите ръце, чиято задача щеше да бъде само да наблюдава тълпата. Третият агент и Фрьолих грабнаха по една голяма лъжица и се приготвиха да сервират. След кратко суетене всички заеха местата си — първо третият агент, после Армстронг, после Фрьолих и накрая съпругата. Армстронг хвана плоска лъжица в едната си ръка и лъжица за сос в другата. Погледна към камерите и като се убеди, че всички обективи са насочени в него и снимат, вдигна двата прибора нагоре и извика:
— Да ви е честит Денят на благодарността, приятели!
Тълпата послушно и някак уплашено запристъпва напред през портала. Краката се влачеха без особен ентусиазъм, устите почти не говореха. Никакви весели възгласи, никакъв смях. Нямаше и помен от възбудената глъчка на приема за дарители в петзвездния хотел. Повечето хора бяха увити в по няколко ката дебели дрехи, някои пристегнати с въжета на кръста. На главите имаха шапки, на ръцете ръкавици с изрязани пръсти; погледите им бяха сведени надолу. Всички преминаваха един по един между шестимата агенти, които проверяваха опашката. Най-после първият клошар заобиколи последния агент от шпалира, вдигна една пластмасова табла от края на масата и бе облъчен от сияйната усмивка на вицепрезидента на Съединените щати. Армстронг замахна с плоската лъжица и върху таблата се появи пуешка кълка. Човекът пристъпи нататък и Фрьолих му сипа зеленчукова гарнитура. Мисис Армстронг добави лъжица плънка. После човекът мина покрай Ричър и затътри крака към масите вътре. Храната миришеше прекрасно, а гостът — ужасно.
Минаха пет минути. Всеки път, когато се изпразваше някоя от тавите, тя светкавично се заменяше с пълна. Армстронг не спираше да се усмихва, сякаш това занимание му доставяше истинска наслада. Опашката от бездомници се нижеше бавно. Камерите снимаха. Единственият звук беше потракването на метални прибори върху пластмасовите табли и повтаряните до втръсване баналности на домакините: Добър апетит! Честит празник! Благодарим ви, че се отзовахте!