Ричър хвърли един поглед на Нили. Тя само повдигна вежди. Той извърна глава и огледа покривите на складовете. Погледна към Фрьолих, която размахваше дълбока лъжица. После към снимачните екипи.
Репортерите изглеждаха отегчени до смърт. Те бяха дошли да заснемат едночасов материал с ясното съзнание, че при монтажа от труда им едва ли ще останат и осем секунди, и то с някакъв абсолютно шаблонен ликторски текст от рода на: Новоизбраният вицепрезидент днес бе домакин на традиционния обяд по случай Деня на благодарността в един приют за бездомни граждани в столицата Вашингтон. И веднага щяха да последват избрани моменти от започналите мачове.
На опашката за храна оставаха още около трийсетина души, когато то се случи.
Ричър чу някъде зад себе си глух звук и в същия момент нещо го перна през дясната буза. С периферното си зрение той видя облаче прах, което сякаш изригна от миниатюрен назъбен кратер в тухлената стена. Не се чу нищо друго. Абсолютно нищо. Част от секундата след това мозъкът на Ричър обработи информацията и докладва: Куршум. Заглушител. Той погледна към опашката. Никой не помръдваше. Главата му сама се вдигна нагоре и вляво. На покрива. Кросети го няма. Не, там е. Но се е преместил на пет метра встрани. И стреля. И не е Кросети.
Той се опита да преодолее фактора време, ужасното чувство, че светът около него се движи в забавен кадър. Отблъсна се от стената, изпълни дробовете си с въздух и се заобръща към Фрьолих като човек, потопен в плувен басейн, който се бори със съпротивлението на водата. Устата му се отвори и от гърлото му заизлизаха някакви звуци, които устните му отчаяно се опитваха да превърнат в думи. Но Фрьолих вече го бе изпреварила.
Тя крещеше с всички сили:
— Стрелец!!!
В това време тялото й също се въртеше като в забавен кадър. Лъжицата, която бе държала допреди миг, описа плавна дъга над масата, хвърляйки слънчеви отблясъци и пръскайки капки сос наоколо. Тя стоеше от лявата страна на Армстронг и се хвърли встрани, за да го събори на земята. Лявата й ръка се протегна към лицето му сякаш за да го предпази от куршумите. Дясната й ръка се подпря на рамото му, а инерцията на тялото и замахът на свободната ръка й помогнаха да се извърти като баскетболист, който забива кош, и да се издигне нагоре. Тя сви колене и се стовари с всичка сила върху гърдите му. Ударът изкара въздуха от дробовете му, краката му се подкосиха и тялото му започна да се свлича на земята точно когато вторият куршум я улучи в шията. Отново никакъв звук. Нищо освен алена пръска кръв, подобна на лека есенна мъгла.
Известно време пръската остана в пространството като конусообразно червено облаче, розовеещо по краищата и проблясващо на слънчевата светлина. Постепенно то се издължи, следвайки дъгата на тялото й, което се смъкваше сантиметър по сантиметър надолу към цимента. Лъжицата, която продължаваше да се премята в своя безумен устрем, пресече облачето и наруши правилната му форма.
Фрьолих вече лежеше на земята, а кръвта й продължаваше да плува във въздуха, източена надолу като няма въпросителна. С болезнено усилие на мускулите Ричър изви шия, която сякаш бе стегната в невидимо менгеме, и видя крайчеца на нечие рамо, което се отдръпваше назад от покрива на склада, докато се скри от погледа му. Той отново погледна към мястото, където бе стояла Фрьолих, но видя само кръвта й, която продължаваше да се отдалечава в пространството, докато изчезна зад масите.
От този момент нататък времето отново тръгна с нормална скорост и изведнъж с оглушителен шум се случиха стотина неща. Неколцина агенти затиснаха с телата си съпругата на Армстронг, която пищеше неистово, и я повалиха на земята. Агентите извадиха пистолетите си и започнаха да стрелят по покрива на склада. Тълпата изригна в крясъци и вой. Човешки тела тичаха и се блъскаха във всички посоки на фона на отсечените трясъци на мощните големокалибрени пистолети. Ричър сграбчи с две ръце една маса за сервиране, отметна я настрани и се хвърли към мястото, където бе видял да пада Фрьолих. Агентите бяха измъкнали Армстронг изпод нея и го влачеха нанякъде. Ревяха двигатели, свиреха гуми. Пистолетите не спираха да стрелят. Във въздуха се носеше барутен дим. Армстронг го нямаше вече. Ричър коленичи след локвата кръв, повдигна Фрьолих от земята и задържа главата й в ръцете си. От котешката гъвкавост на тялото й не бе останала и следа. Тя лежеше отпусната и безжизнена, сякаш в дрехите й нямаше нищо. Само очите й бяха широко отворени. Погледът й шареше наоколо, сякаш търсеше нещо.