— Той добре ли е? — прошепнаха устните й.
Гласът й едва се чуваше, но тя беше в пълно съзнание.
— В безопасност е — отвърна Ричър и плъзна ръка зад тила й. Напипа тънката жичка на слушалката. Дланта му беше мокра и лепкава. Дрехите на гърба й бяха подгизнали от кръвта, която не спираше да блика от раната на шията й на широка, гореща струя, пулсираща с ритъма на сърцето. Нищо не можеше да я спре. Тя избиваше през стиснатите му пръсти като от кран на топла вода, който някой ритмично отваря и затваря. Той наклони леко главата й назад и видя разкъсаната изходна рана от предната дясна страна на шията. От нея шуртеше кръв като река. Артериална кръв, с която на равни тласъци изтичаше животът й.
— Лекар! — изкрещя Ричър.
Никой не го чуваше. Гласът му не можеше да се пребори с шума наоколо. Агентите продължаваха да стрелят като обезумели по покрива на склада. Пистолетите им трещяха, гърмяха и думкаха. Гилзи се сипеха като дъжд върху него, отскачаха от гърба му и падаха на цимента с отчетлив меден звън.
— Кажи ми, че не е бил от нашите — прошепна Фрьолих.
— Не беше от вашите — отвърна Ричър.
Главата й клюмна към гърдите. Вадички кръв се задържаха за миг в гънките на кожата й, стичаха се надолу и просмукваха дрехите й. Локвата под тялото й се оттичаше по пукнатините на цимента. Той се опита да притисне с длан раната на тила й. Ръката му се хлъзгаше, шуртящата отдолу кръв не й позволяваше да се затвори около раната. Дланта му сякаш плуваше върху топла, подвижна възглавница.
— Лекар! — изрева повторно той с всички сили.
Същевременно разбираше, че няма смисъл. Фрьолих едва ли тежеше повече от петдесет и пет килограма, следователно в тялото й нямаше и четири литра кръв. По-голямата част вече бе изтекла. Сърцето й си вършеше безотказно работата, биеше с всичка сила и изпомпваше скъпоценните капки кръв на цимента около краката му.
— Лекар! — Гласът му приличаше повече на писък.
Никой не идваше.
Тя го гледаше право в лицето.
— Спомняш ли си… — прошепнаха устните й.
Той се наведе по-близо, за да я чуе.
— … как се запознахме?
— Спомням си — отвърна той.
Тя се усмихна леко, сякаш този отговор й беше напълно достатъчен. Вече беше много бледа. Земята около нея аленееше. Локвата беше огромна, топла и хлъзгава и продължаваше да се разширява. От раната на шията й започна да излиза розова пяна. Артериите й бяха празни и в тях проникваше въздух. Очите й се огледаха за последен път наоколо и се спряха на лицето му. Устните й бяха бели като тебешир. Започваха да посиняват. Те се размърдаха без звук, сякаш репетираха последните й думи.
— Обичам те, Джо — каза тя.
После устата й застина в блажена усмивка.
— И аз те обичам — отвърна Ричър.
Той я подържа в прегръдките си още няколко безкрайни мига, докато кръвта й изтече и тя издъхна в ръцете му по същото време, когато Стайвесънт нареди на хората си да прекратят огъня. Изведнъж настана мъртвешка тишина. Силната сладникава миризма на кръв се смесваше с острия дъх на барутен дим. Ричър погледна настрани и видя един телевизионен оператор, който си проправяше път към него, навел обектива на камерата си като дуло на пистолет. Нили му прегради пътя. Операторът се опита да я блъсне встрани със свободната си ръка. Тялото на Нили едва се помръдна, но в следващия миг операторът се строполи възнак. Нили хвана камерата му, преди да е паднала на земята, и с всички сили я запокити към стената. Парчетата от нея се посипаха на земята. В този момент някъде в далечината се чу вой на линейка. После втора. И полицейска сирена. И стъпки, множество стъпки от тичащи крака. Видя ръбовете на изгладените панталони на Стайвесънт до лицето си. Той беше стъпил в кръвта на Фрьолих.
Стайвесънт просто стоеше до него и не правеше нищо. Постоя така известно време, докато линейките влязоха в двора. После се наведе и се опита да дръпне Ричър настрани. Ричър изчака, докато санитарите се доближиха на няколко крачки, и чак тогава нежно положи главата на Фрьолих на цимента. Полека се изправи на крака. Виеше му се свят, струваше му се, че ще падне. Стайвесънт го хвана за лакътя и го поведе настрани.
— Аз дори не знаех малкото й име — каза той.
— Мери Иви — отвърна Стайвесънт.
Санитарите се посуетиха малко над нея, после се отказаха и я покриха с чаршаф. Така щеше да дочака съдебния лекар и криминологичния екип. Ричър се залюля и отново приклекна. Облегна се с гръб на стената, опря лакти на коленете и зарови лице в дланите си. Дрехите му бяха подгизнали от кръв. Нили приседна отстрани, без да се допира до него както винаги. Стайвесънт приклекна срещу тях.